За кризата, слабостите, ползите и излизането от нея

4916 Прочитания

Акцентите в статията:

  • Как бе възприета заплахата в началото
  • Как световните лидери реагираха на реалната заплаха
  • Как най-вероятно ще се отрази социалната изолация на хората
  • Как най-вероятно ще се развият нещата
  • Какви ще са ползите от пандемията
  • Какви ще са ползите от кризата
  • По време на криза парите не изчезват, а просто спират да се движат
  • Световната икономика няма да се възстанови бързо, въпреки агресивните мерки срещу кризата
  • Как ще се възстанови българската икономика
Емил Попов Автор на статията:

Емил Попов

Групов управляващ съдружник

Как бе възприета заплахата в началото

  • Най-напред заплахата от COVID-19 изглеждаше като екшън, чиято първа серия беше за Китай, втората за Италия, а в третата серия всички разбраха, че са герои от сериала.
  • Пандемията от COVID-19 буквално натисна бутон Stop на социалния и икономическия живот по целия свят, което е без прецедент в човешката история.

Вероятно някои биха сравнили сегашната социална и икономическа ситуация с другото най-страшно и мащабно събитие в човешката история – Втората световна война, но те нямат нищо общо помежду си. Да, тогава са умирали много повече хора, заради военните действия, имало е огромни лишения, но в същото време икономиките са работили с над 100% от капацитета си, за да задоволят нуждите на фронта. В същото време, далеч от войната, социалният живот е протичал по своя обичаен начин.

Сега ситуацията е много различна – за нея световните лидери нямаха план, въпреки че и те като всички нас са гледали редица игрални филми, които пресъздават ефекта от глобални пандемии. Управляващите в световен мащаб бяха напълно изненадани и шокирани, въпреки че в техните научни институти, агенции, служби за сигурност и военни министерства са разигравани какви ли не кризисни ситуации, но не и такава като с COVID-19.

Докато вирусът върлуваше само в Китай, за всички нас, в т.ч. и за световните лидери, това изглеждаше като поредния екшън филм на тема глобална пандемия.

След като заразата плъзна мощно в Италия, италианците разбраха, че това не е филм, но останалите световни лидери продължиха да го възприемат като втора серия на екшъна в Китай, който няма да се прояви по този начин в техните държави.

Как световните лидери реагираха на реалната заплаха

  • Най-напред, шокирани и объркани от случващото се, световните лидери наложиха карантина на социалните контакти. След като осъзнаха, че това ще убие икономиката, а вероятно и повече хора, започнаха да обявяват спасителни икономически мерки.

Едва в седмицата 16 – 22 март всички европейски държави и САЩ започнаха да предприемат спешни мерки за ограничаване на заразата – разбирайки, че това не е сериал, а страшна действителност, която е връхлетяла и тях самите.

Тъй като нито една държава по света нямаше план за подобен сценарий, нормалната реакция на световните лидери беше шок, ужас и объркване. Единственото което им оставаше, за да съхранят здравето и живота на народите си, е да вземат спешни мерки за ограничаване на вируса чрез спиране на социалните контакти между хората.

В следващия момент стана ясно, че социалната изолация ще убие световната икономика и последиците може да са още по-тежки за здравето и живота на хората. Именно затова в следващата седмица, 23 – 29 март, заваляха декларации от управляващия елит какви ще са икономическите мерки, за да се съхрани заетостта и за да се възстановят икономиките след отпадане на ограниченията в социалните контакти.

Разбира се това малко успокои финансовите пазари, но едва ли успокои хората, които продължават да си стоят по домовете, особено след като разбраха, че социалната изолация ще продължи вероятно поне 2 – 3 месеца.

Как най-вероятно ще се отрази социалната изолация на хората

  • Ако карантината над цялото общество продължи по-дълго, изолацията, липсата на работа, лошата перспектива, съчетани с депресия, психози и желание за свобода, могат да доведат до организирано и масово неспазване на карантината – да доведат до анархия.

Хората са социални същества и от хиляди години създават все по-интегрирани форми на живот, работа и взаимодействие. Подобна продължителна изолация на цялото население може да бъде разрушителна за човешката психика и за нормалното функциониране на обществото.

Налице са и първите негативни симптоми в резултат на изолацията, липсата на работа и страха за бъдещето – депресия, психози, домашно насилие и първите признаци за анархия (демонстративно незачитане на препоръките за карантина).

Много е възможно само след седмица – две, особено след затопляне на времето, както хората бяха много мотивирани да спазват карантината, за да се преодолее разпространението на заразата, така под негативното влияние на изолацията, липсата на заетост, лошата перспектива и желанието за свобода, да се организират чрез социалните мрежи дружно да нарушат правилата и да излязат навън, защото не могат да глобят и арестуват всички едновременно. Този сценарий е най-страшният, защото това ще е началото на организирана анархия, която ще разбие обществения ред и респекта към властта.

Как най-вероятно ще се развият нещата

  • Скоро ще се намери пакет от мерки, който едновременно ще ограничи разпространението на заразата, ще създаде достатъчен капаците за лечение на по-тежките случаи и ще осигури нормално функциониране на обществото и икономиката.

Очевидно световните лидери добре осъзнават този много вероятен сценарий и затова, още в тази или следващите седмици, ще започнат да комуникират какви ще са балансираните мерки между ограничаването на разпространението на заразата с COVID-19, изграждането на капацитет за лечение на тежко заболелите и функционирането на обществото и икономиката.

Аз лично не мога да коментирам и предлагам балансирани мерки, защото не съм експерт по темата. Това, в което съм убеден обаче е, че с научния и с технологичния потенциал, с които разполага човечеството, подобно решение няма да е трудно да се намери и да се приложи ефективно. Сигурен съм, че може да се въведе такъв пакет от мерки, че да се получи четири в едно: ограничаване на заразата, изграждане на капацитет за лечение, нормално функциониране на обществото и нормално функциониране на икономиката.

Когато има такъв баланс, тогава няма да е трудно да бъдат карантинирани, за колкото е нужно, онези, за които това е необходимо, и другите няма да им съчувстват или съдействат да нарушават карантината – защото знаят, че това може да навреди на всички, които живеят и работят нормално.

Какви ще са ползите от пандемията

  • В бъдеще светът ще е подготвен за пандемии, с готово решение за едновременно ограничаване на заразата, лечение на тежко болните и нормално функциониране на обществото и икономиката.
  • В бъдеще личната и обществената хигиена ще бъдат на толкова високо ниво и стриктно регламентирани, че ще намалее боледуването дори от сезонния грип.

Най-голямата полза от тази пандемия, която, за щастие, не причинява особено голям процент смъртност нито сред заболелите, нито сред населението, както навремето чумата или испанският грип, е, че светът вече няма да гледа на пандемиите като на история от екшън филм, а като на реална заплаха.

За в бъдеще целият свят ще бъде много по-чувствителен да идентифицира реална заплаха от пандемия и ще има ясен сценарий и мерки за противодействие, така че изобщо да не се стига до глобална зараза и ограничаване на нормалното функциониране на обществото и икономиката.

Вероятно занапред, още при идентифициране на минимален риск от вирус, способен да доведе до пандемия, ще има бързи и съгласувани мерки за изолация на района, откъдето е тръгнала заразата, безопасни мерки за движение на хора и товари, капацитет за ранна и бърза диагностика и за лечение на тежките случаи.

Със сигурност за в бъдеще личната и обществената хигиена ще са на много по-високо ниво. Сигурен съм, че всеки отделен човек ще бъде много по-стриктен спрямо личната си хигиена и много по-внимателен в начина на общуване с други хора, така че да се намали рискът от каквато и да било зараза. Сигурен съм, че вече никой няма да си позволява да ходи болен на работа, за да не зарази и другите, дори с обикновен грип. Сигурен съм, че призиви и информационни табели, въведени с регламенти и закони, ще „крещят“ отвсякъде за това.

Сигурен съм, че мерките за дезинфекция на обществени места, заведения и транспорт ще бъдат издигнати в култ и строго регламентирани на глобално, европейско и национално ниво. Сигурен съм, че всички тези мерки за в бъдеще ще ни направят по-малко боледуващи дори от сезонния грип, заради който всяка година има грипни ваканции за децата. Ако това не стане точно така, значи няма да сме научили най-важния урок от тази пандемия.

Какви ще са ползите от кризата

  • В бъдеще ще има много повече електронни услуги, комуникация и иновативни модели на работа, които ще ни направят много по-ефективни.
  • При работа по време на криза, държавите, институциите и бизнесът откриха невероятни резерви за подобряване на своята вътрешна организация, ефективност и процеси, които успешно ще прилагат и след кризата.

Много услуги, които до този момент се смяташе, че е невъзможно да се предоставят дистанционно и електронно, сега стана ясно, че изобщо не е трудно да бъдат такива. Очевидно е, че след тази пандемия всички услуги, които могат да се извършват дистанционно и по електронен път, занапред ще се извършват точно по този начин.

Електронното правителство бързо ще се превърне в стандарт за целия свят, именно като превенция срещу разнасяне на зараза от всякакъв тип по различни опашки във ведомства. Списъкът е дълъг и няма смисъл да правя опит да изредя всички аспекти на електронните услуги.

Със сигурност хората ще спрат да се виждат на живо за обсъждане и решаване на маловажни въпроси, което ще спестява все повече време и ще повишава ефективността както на компаниите, така и на икономиките като цяло.

Необходимостта да работим в условия на карантина много бързо ни даде нови решения, които ще се превърнат в стандарт на работа.

Под натиска да продължат да работят адекватно в условия на карантина, много бизнеси откриха неочакван потенциал за подобряване на своите вътрешна организация, ефективност, процеси, принципи, правила на работа и т.н.

 

По време на криза парите не изчезват, а просто спират да се движат

  • По време на криза парите спират да се движат, в изчакване да бъдат инвестирани на най-ниска цена за един актив и със сигурността, че той може бързо да бъде продаден поне на минимална печалба.
  • По време на криза всеки предпочита да държи пари, е не никому нужни активи, колкото и да са евтини.

С началото на всяка икономическа криза започва падане на цените на всички видове активи и несигурност дали една инвестиция може да се продаде, дори на минимална печалба.

Това води до естественото изчакване, от страна на инвеститорите, да платят най-ниската цена за активите, с които обикновено търгуват – но не преди да са се убедили, че след като ги закупят, ще могат бързо да ги продадат на някаква печалба.

Подобно е поведението и на хората със спестявания – те също стоят в изчаквателна позиция, за да се уверят, че активите, които искат да закупят, като земя, къща, автомобил или луксозна стока, са стигнали своята най-ниска цена.

Не по-различно е поведението и на хората без спестявания, които харчат само за жизнено необходими стоки, защото не са сигурни за доходите си по време на криза и дали няма да стане по-зле в близко бъдеще.

Точно това поведение и несигурност у инвеститорите и хората е причината огромна част от наличните пари да спрат да се движат в икономиката, което създава усещането, че всички пари са изгубени или са изчезнали.

Когато парите не се движат, това намалява потреблението, което, от своя страна, се отразява негативно на производството, търговията, услугите, заетостта и доходите.

Колкото повече намалява потреблението, толкова повече намалява и заетостта, а след нея толкова повече намалява стойността на труда, съответно и доходите, които са така нужни за увеличаване на потреблението и възстановяване на икономиката – негативно омагьосан кръг.

Световната икономика няма да се възстанови бързо, въпреки агресивните мерки срещу кризата

  • Потреблението е в основата на икономическия растеж и възстановяване. След като огромно количество хора останат без работа, след като доходите на всички спаднат и след общия страх, че това скоро може да се повтори, потреблението ще се възстанови много бавно.
  • Възстановяването на заетостта и доходите ще следва възстановяването на потреблението, а не обратното.

Правителствата няма как рязко да повлияят на консервативното поведение и страховете на инвеститорите и хората по време на кризата и след нея.

Това, което правителствата ще направят, след уроците от кризата през 2008 г., е чрез различни фискални, финансови, компенсационни и инвестиционни мерки да стимулират заетостта, доходите и потреблението, които по-бързо да доведат до най-ниската равновесна точка на цените и усещането, че можеш да купиш изгодно и да продадеш бързо, дори на минимална печалба.

Едва тогава нещата ще тръгнат нагоре. Тогава инвеститорите и хората ще започнат да инвестират и потребяват, тъй като вече ще имат сигурност и предвидимост.

Въпреки декларираните трилиони долари и евро за подкрепа на световната икономика и доходите на хората, това няма с магическа пръчка да възстанови потреблението и да премахне страховете на хората, но все пак ще повлияе по-бързо положително, отколкото ако всичко бъде оставено просто на пазара.

Когато налетите от правителствата пари стигнат до най-нуждаещите се и парите на инвеститорите и хората се раздвижат, това постепенно ще увеличи потреблението, което ще се отрази положително на производството, търговията, услугите, заетостта и доходите – позитивно омагьосан кръг.

Колкото повече се увеличава заетостта, толкова повече се увеличава и стойността на труда, съответно и доходите, които увеличават потреблението и ускоряват възстановяването на икономиката.

Всичко това звучи просто, но икономическите процеси са твърде инертни и затова възстановяването на икономиката ще отнеме много, много по-дълго време, отколкото времето за нейното спиране във връзка с пандемията.

В периода на спиране на социалния и икономическия живот, много хора вече загубиха и ще загубят работата си, а почти всички останали ще загубят част от доходите си – не можем да си правим илюзия за нещо различно.

Възстановяването на заетостта и доходите ще отнеме много, много време, въпреки агресивните икономически мерки на правителствата за подпомагане на компаниите и доходите на хората – защото възстановяването на заетостта и доходите ще следва възстановяването на потреблението.

Страховете на хората няма да се изпарят в един миг, след отпадането на ограниченията – те дълго време ще бъдат предпазливи в своите разходи, за да имат резерв при бъдеща подобна криза.

Как ще се възстанови българската икономика

  • Възстановяването на българската икономика, доходите и потреблението не зависи толкова от мерките на българското правителство, колкото от възстановяването на световното потребление и световната икономика.

Българското правителство, също както правителствата на големите световни икономики, готви антикризисен икономически пакет, според възможностите на бюджета и ограниченията на валутния борд.

Трябва да бъдем честни, че възможностите на нашата държава не са големи и тя не може да направи нещо повече от това да осигури обезщетения за освободените от работа, пенсии на пенсионерите и икономически лостове за лесен достъп до евтино финансиране на определени предприятия, които бързо да възстановят своята производствена дейност – особено тези, които са експортно ориентирани.

Аз лично съм скептичен, че много предприятия ще се възползват от схемата за 60% държавни компенсации от разходите за възнаграждения за запазване на работни места по време на извънредното положение. Смятам че това ще така, защото самите предприятия няма да имат сигурност от колко и кого точно от настоящия си персонал ще имат нужда след отмяна на извънредното положение, с оглед на несигурността кога и в какъв обем ще се възстановят поръчките от техните контрагенти по света.

Всъщност с каквито и средства да разполагаше българското правителство, които да налее в икономиката, не би успяло да я съживи, ако не се съживи и световната икономика, за която нашите предприятия основно работят и изнасят.

В този смисъл възстановяването на българската икономика и потреблението в страната ще е в пряка функция на възстановяването на световното потребление и световната икономика, която захранва с поръчки нашата икономика.

Определено може да се каже, че българската икономика ще се възстановява малко по-бавно от световната, тъй като е зависима от нея.

Публикации от Kreston Bulmar

Виж повече публикации

Запитай

Ако имате нужда от по-добър счетоводител или бизнес консултант, моля направете запитване.