Данъчно Третиране на Разходите за Командировка
315 ПрочитанияКомандировката представлява изменение на работното място на работника или служителя, без да се изменя характерът на работа.
В случаите на служебна командировка или командировка с цел обучение или специализация в чужбина, работодателят има право да командирова служител, като определя мястото и периода на командировката при условията и по реда, предвидени в законодателството. За това време на служителя или работника се полагат дневни, пътни и квартирни пари (освен трудовото му възнаграждение), с цел да бъде компенсиран за неудобствата, понесени при изпълнение на поставените задачи извън мястото на работа или местоживеенето.
Новите правила при командироване в ЕС
С промените в Кодекса на труда беше приета Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, с която се уреждат условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители с цел предоставяне на услуги. Новите правила се прилагат в две хипотези:
- Когато българско предприятие командирова или изпрати работници или служители в държави – членки на ЕС, държави по ЕИП или Конфедерация Швейцария с цел предоставяне на услуги. В тези случаи е необходимо да е налице договор за предоставяне на услуги с предприятието, в което се командироват или изпращат работниците и служителите, като командироването или изпращането може да бъде и в предприятие от същата група. Друго важно условие е да бъде сключен трудов договор между изпращащото предприятие и изпратеното лице.
- Когато на територията на Република България бъдат командировани или изпратени работници или служители с цел предоставяне на услуги от държави – членки на Европейския съюз, държави по ЕИП, Конфедерация Швейцария или от трети държави. Тези лица работят при условия не по-неблагоприятни от минималните условия на труд, установени в действащото българско законодателство за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа.
Бяха въведени и две нови понятия – командироване и изпращане:
- Командироване е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава по ЕИП или Конфедерация Швейцария в рамките на предоставянето на услуги, за своя сметка и под свое ръководство, въз основа на договор между работодателя и ползвателя на услугите или в предприятие от същата група предприятия.
- Изпращане е налице, когато предприятие, което осигурява временна работа, изпрати работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава по ЕИП или Конфедерация Швейцария в рамките на предоставянето на услуги, за своя сметка и под свое ръководство, въз основа на договор между работодателя и ползвателя на услугите или в предприятие от същата група предприятия. Най-съществената особеност на трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, е, че с него се уговаря работникът или служителят да бъде изпратен за изпълнение на временна работа в друго предприятие – ползвател, под неговото ръководство и контрол.
![]()
Документиране на командировките
Като всеки процес в едно предприятие, командировките на работниците и служителите следва да бъдат надлежно документирани, като задължение за това има работодателят или упълномощено от него лице.
Независимо от причината за командировката – специализация, предоставяне на услуги или служебна командировка, както в страната, така и в чужбина, е необходимо:
Работодателят или упълномощено от него лице издава писмена заповед за командировка. При командировки в страната, при особени обстоятелства, налагащи незабавно заминаване, командироването може да се извърши и чрез устно нареждане, като в тридневен срок се издава писмена заповед.
При командироване в рамките на предоставяне на услуги работодателят и работникът или служителят следва да сключат допълнително писмено споразумение за изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.
Със законодателните промени се въвежда и задължение за чуждестранните дружества, които командироват служители на територията на България, да уведомяват Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за всяко командироване най-късно до започване на предоставянето на услугите. Заявлението се подава по електронен път чрез единния национален уебсайт, поддържан от органа. Освен информация за командироването, уведомлението трябва да съдържа данни за лице за контакт в България по въпроси, свързани с предоставянето на услугите.
Правилното оформяне на документите и отразяването на командировките в трудовите досиета често се извършва от специалисти по ТРЗ. За повече информация относно тази услуга и изискванията при командироване се свържете със специалистите от Булмар.
Ние ще ви съдействаме при изготвянето на необходимите документи, правилното отразяване на командировката в трудовото досие и спазването на приложимите изисквания на трудовото и осигурителното законодателство.
Пътни, дневни и квартирни пари и тяхното данъчно третиране
На командирования работник или служител се дължат пътни, квартирни и дневни пари за периода на командировката в размерите, определени в Наредбата за командировките в страната, когато лицето е командировано на територията на България, и в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), когато командировката е в чужбина.
При командировки в страната
При командироване на лице в страната се заплащат пътни пари за транспорт до мястото на изпълнение на задачата и обратно, като тук се включват и разходите за ползване на обществен транспорт в рамките на населеното място, където е командировано лицето. Командироващият определя вида на използвания транспорт, като в заповедта за командировка се посочва превозното средство. Допуска се и командированото лице да използва лично моторно превозно средство, като в този случай му се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по най-икономичния разход на гориво.
При командировки в чужбина
При командироване на лице в чужбина се заплащат пътни разходи съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като следва да се избере най-икономичният начин на транспорт. При пътуване със самолет командированият има право на самолетен билет в икономична класа. Разходът следва да бъде документиран с бордна карта. Ако лицето пътува със собствен автомобил, му се полагат пътни разходи в размер на 50% от стойността на самолетния билет за съответната дестинация по най-изгодната тарифа или равностойността на изразходваното гориво по най-икономичния разход на гориво.
Съпътстващи разходи
Съпътстващите разходи за пътуването, като винетки, платени магистрали и паркинг, също се признават за данъчни цели, само ако командировката е документирана по надлежния ред. Ако лицето има право на безплатен транспорт или ползва някакво намаление, не се полагат пътни пари или се признават в намален размер.
При командировки в страната, квартирните пари се признават в пълен размер съгласно заповедта за командировка. При командировки в чужбина, квартирните пари се признават в определени размери за съответните страни съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
При командировки в страната, когато командированото лице нощува в мястото на командировката, се изплащат дневни пари в размер на 22 евро за всеки ден от командировката. Когато лицето изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер на 11 евро на ден.
При командировки в чужбина дневните пари са с определени размери за всяка страна съгласно НСКСЧ. Разходите за дневни пари са данъчно признати за командироващото предприятие, когато са свързани с дейността му и са документално обосновани. За командированите лица дневните пари до двукратния размер, определен в нормативен акт, представляват необлагаем доход, а изплатените над този размер са облагаем доход.
При командироване извън страната
Пътни – при командироване извън страната работодателят дължи пътни разходи, необходими за придвижването на служителя до мястото на командироване и обратно, съгласно приложимата нормативна уредба. При командироване в рамките на предоставяне на услуги работодателят поема и пътните разходи на служителя, свързани с ползването на платения годишен отпуск – за връщането му в страната на постоянната му работа и за повторното му пътуване до държавата на командироване.
Квартирни – при командироване извън страната работодателят поема квартирните разходи при условията и по реда, определени в приложимата нормативна уредба. При командироване в рамките на предоставяне на услуги страните могат да уговорят условията за жилищното настаняване и поемането на квартирните разходи в допълнителното писмено споразумение.
Изравняване по стандарта – при командироване в рамките на предоставяне на услуги работодателят е длъжен да осигури трудово възнаграждение, което не е по-ниско от установеното за същата или сходна работа в приемащата държава. Това изискване е специфично за този вид командироване и не се прилага при обикновените служебни командировки в чужбина.
Данъчно третиране на разходите за командировка
Съгласно ЗКПО командировъчните разходи са данъчно признат разход за предприятието, когато са документално обосновани със съответните документи и са свързани с дейността на дружеството.
Важно е да отбележим, че за данъчни цели не се признават разходите за пътуване и престой, когато командированото лице няма правоотношение с командироващото дружество, когато пътуването не е свързано с дейността на дружеството или когато се командироват акционери или съдружници единствено в това им качество.
Съгласно ЗДДФЛ определени суми, получени при командировка, са необлагаеми. По-специално законът предвижда, че не са облагаеми:
„получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения“.
Още за данъчно третиране на разходите
В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
- пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
- дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен в нормативен акт.
Видно от цитираните разпоредби, за пътните и квартирните пари са установени изисквания относно тяхното документиране, но не и ограничения относно техния размер. Поради това евентуалното превишаване на нормативно определените размери не представлява облагаем доход за физическото лице.
Превишаването на дневните командировъчни пари над двукратния им размер, определен в нормативен акт, представлява облагаем доход от трудово правоотношение и подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.
Професионалните счетоводни услуги могат да помогнат за правилното документиране, осчетоводяване и данъчно третиране на разходите, свързани с командировката.
При необходимост от съдействие се обърнете към специалистите от Булмар. Ние ще прегледаме наличните документи, ще ви насочим кои разходи могат да бъдат признати за данъчни цели и ще съдействаме за правилното им отразяване в счетоводството на дружеството.
Избягване на облагане в чужбина
По отношение на командироването с цел предоставяне на услуги основното правило е, че доходите от труд могат да подлежат на облагане в държавата, в която се полага трудът, освен ако приложимата Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане предвижда друго.
По правило доходите не се облагат в приемащата държава, когато едновременно са изпълнени следните условия:
- Лицето пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година.
- Възнаграждението е платено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава.
- Възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност (МСД), което работодателят притежава в другата държава. Ако българско предприятие притежава МСД в държава от ЕС и командирова свои служители или работници в това МСД за изпълнение на дейността му, като възнагражденията им са за сметка на МСД, тези възнаграждения подлежат на облагане в съответната държава, тъй като третото условие не е изпълнено.
При неизпълнение на някое от горните условия приемащата държава по правило придобива право да обложи доходите от положения на нейна територия труд съгласно приложимата Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.
Всеки отделен случай на командироване изисква съобразяване с приложимата нормативна уредба и с особеностите на държавата, в която ще бъдат командировани лицата. При необходимост може да се направи предварителна консултация с Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или с компетентните органи в съответната държава, за да се избегнат затруднения при изпълнението на командироването.