Данъчно третиране на разходите за командировка

21249 Прочитания

Командировката представлява изменение на работното място на работника или служителя, без да се изменя характерът на работа.

В случаите на служебна командировка или командировка с цел обучение или специализация в чужбина, работодателят има правото едностранно да реши кой служител да бъде командирован, къде и за какъв период, като за това време на служителя или работника се полагат дневни, пътни и квартирни пари (освен трудовото му възнаграждение), с цел да бъде компенсиран за неудобствата понесени в изпълнение на поставените задачи, извън мястото на работата или местоживеенето.

Новите правила при командироване в ЕС

С промяната в Кодекса на труда, бе въведена изцяло нова наредба, в която са регламентирани условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители с цел предоставяне на услуги. Новите правила се прилагат в 2 хипотези:

1. Когато българско предприятие командирова или изпрати служители или работници в страни членки на ЕС, страни по ЕИП, Конфедерация Швейцария с цел предоставяне на услуги. В тези случаи е задължително с предприятието, в което командироваме или изпращаме лица, да имаме сключен договор за предоставяне на услуги, можем да изпратим и лица в предприятие от група. Друго важно условие е, да бъде сключен трудов договор между изпращащото предприятие и изпратеното лице.

2. Когато на територията на Р. България бъдат командировани служители или работници с цел предоставяне на услуги, от държавите членки на Европейски съюз, от страни по ЕИП, от Конфедерация Швейцария или от трети страни. Тези лица работят при осигуряване най-малко на същите или минимални условия на работа, каквито са установени в действащото българско законодателство за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа.

"Командироване" и "Изпращане"

Бяха въведени и две нови понятия - командироване и изпращане:

  • Командироване е налице в случаите, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава членка на Европейския съюз, ЕИП или Конфедерация Швейцария в рамките на предоставянето на услуги, за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, както казахме по-горе, между работодателя или ползвателя на услугите или пък в предприятие от същата група предприятия.
  • Изпращане е налице, когато предприятие, което осигурява временна работа, изпрати работник или служител на територията на друга държава членка на Европейския съюз, ЕИП или Конфедерация Швейцария в рамките на предоставянето на услуги, за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор между работодателя или ползвателя на услугите или пък в предприятие от същата група предприятия. Най-съществената особеност на трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа е, че в него се уговаря работникът или служителят да бъде изпратен за изпълнение на временна работа в друго предприятие - ползвател под неговото ръководство и контрол.

Документиране на командировките

Като всеки процес в едно предприятие, командировките на служителите или работниците следва да бъдат документирани, като задължение за това има работодателят или упълномощено от него лице. Независимо от причината за командировка - специализация, предоставяне на услуга или служебна командировка, както в страната, така и в чужбина е необходимо :

  1. Работодателят или упълномощено от него лице, да издаде Заповед за командировка в писмен вид. Единствено при особени обстоятелства, налагащи незабавно заминаване, командироването може да се извърши и чрез устно нареждане на командироващия, но в 3-дневен срок, той е длъжен да издаде писмена Заповед.
  2. Според новата Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, е необходимо работодателят и работникът или служителят да уговорят допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.

Със законодателните промени се въвежда и задължение за чуждестранните дружества, които командироват служители на територията на България, да уведомяват Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за всяко командироване, най – късно до започване на предоставянето на услугите. Заявлението се подава по електронен път чрез единния национален уебсайт, поддържан от органа. Освен информация за командироването, уведомлението трябва да съдържа и лице за контакт в България по въпроси, свързани с предоставянето на услуги.

Пътни, дневни и квартирни пари и тяхното данъчно третиране

На командирования служител или работник се дължат пътни, квартирни и дневни пари за периода на командировка в размери определени в Наредбата за командировките в страната, когато се командирова служител на територията на България и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), когато лицето се командирова в чужбина.

При командироване на лице в страната се заплащат пътни пари за транспорт до мястото на изпълнение на задачата и обратно като тук се включват и разходи за ползване на обществен транспорт в рамките на населеното място, където е командировано лицето. Командироващата страна определя вида на използвания транспорт като в заповедта се посочва превозното средство. Допуска се и командированото лице да използва лично МПС, като в този случай му се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по най-икономичния режим.

При командироване на лице в чужбина се заплащат реалните разходи, съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като е важно да се избере най-икономичния начин на транспорт. При пътуване със самолет, командированият има право на самолетен билет – икономична класа. Разходът трябва да бъде документиран с бордна карта. Ако лицето пътува със собствен автомобил, на него му се полагат пътни разходи в размер на 50% от стойността на самолетния билет за тази дестинация за покриване на транспортните разходи, по най-изгодната тарифа или равностойността на изразходваното гориво по най-икономичния начин. Съпътстващи пътуването разходи за винетки, платени магистрали и паркинг също се признават за данъчни цели, само ако самата командировка е документирана правилно – чрез заповед.

Ако лицето има право на безплатен транспорт или ползва някакво намаление, не се полагат пътни пари или се признават в намален размер.

При командировки в страната, квартирните пари се признават в пълен размер съгласно заповедта за командировка. При командировки в чужбина, квартирните пари се признават в определени размери за съответните страни съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

При командировки в страната, когато командированото лице остава да нощува на мястото, където е изпратено, се заплащат дневни пари, в размер – 20 лв. за всеки ден от командировката. Когато лицето изпълнява служебните си задължени през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат по 10 лв. на ден. При командировки в чужбина дневните пари са с определени размери за всяка страна, съгласно НСКСЧ. Данъчно признат разход за командироващата страна са изплатените дневни пари до двукратния размер, определен в нормативен акт за страната и чужбина. За командированите лица това пък са необлагаеми доходи, но всички дневни пари, изплатени над тези размери, са облагаеми доходи за лицата.

При командироване извън страната

  • Пътни - работодателят дължи пътни пари, необходими за придвижването на служителя до страната на командироване и обратно. Покриват се и пътните разноски на служителя, свързани с ползването на платения годишен отпуск за връщането му до страната на постоянната му работа и достигането му, отново, до страната на командироването.
  • Квартирни - по отношение на квартирните пари работодателят не е задължен да плаща тези разходи, освен ако страните уговорят противното. В Наредбата се посочва, че страните могат да договорят и квартирни пари.
  • Изравняване по стандарта - новата правна уредба не предвижда уговарянето на заплащане на дневни пари на служителя. Вместо това работодателят е длъжен да изравни получаваната работна заплата според стандарта в държавата на командироването.

Данъчно третиране на разходите за командировка

  • Съгласно ЗКПО, за данъчни цели, командировъчните пари представляват признат разход на предприятието, когато са документално обосновани със съответните документи, посочени по-горе, и са свързани с дейността на дружеството. Важно е да отбележим, че не се признават за данъчни цели разходи за пътуване и престой (командировъчни разходи), ако командированото лице няма никакви правоотношения с командироващото дружество или пътуването няма връзка с дейността на фирмата или се командироват акционери в това им качество (т.е. не като управляващи, които извършват дейност в полза на фирмата);
  • Съгласно ЗДДФЛ, определени суми се определят като необлагаеми, сред които са и сумите, получени при командировка. По-специално законът гласи, че не са облагаеми „получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения”.

В облагаемият доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:

  1. пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
  2. дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.

Видно от цитираните разпоредби следва, че за пътните и квартирните пари са установени изисквания относно тяхното документиране, но не и техният размер, което означава, че евентуално превишаване на тези разходи над нормативно определените размери не е доход за физическото лице.

Превишаването на дневните командировъчни пари над двукратния им размер посочен в нормативен акт, обаче, за данъчни цели е облагаем доход от трудови правоотношения и съответно подлежи на облагане с данък, съгласно българското законодателство.

Избягване на облагане в чужбина

По отношение на новите разпоредби за командироване с цел предоставяне на услуги, основното правило гласи, че когато едно лице полага труд в дадена страна, то тази страна на база на териториалния си данъчен суверенитет има право да обложи тези доходи по съответния ред, предвиден в нейното законодателство.

За да бъде избегнато облагането на работници или служители в чужбина, е необходимо да бъдат налице следните условия:

  • Лицето пребивава в друга държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни, във всеки 12- месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година;
  • Възнаграждението е платено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава;
  • Възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност (МСД), което работодателят притежава в другата държава. Ако българско предприятие, притежава МСД в страна от ЕС и командирова краткосрочно наети от него служители или работници в това МСД, за да изпълнят задачи по предмета на дейност на МСД и съответно възнаграждението им представлява разход на МСД, то техните възнаграждения подлежат на облагане в съответната страна, тъй като третото условие не е изпълнено.

Всеки отделен случай на командироване изисква прилагане на съответната Наредба, с цел избягване на некоректното прилагане на новите правила, както и относно особеностите на държавата, в която ще се командироват лицата. Поради тази причина, би било добре преди командироването да се направи една неформална консултация по телефона с Инспекцията по труда. Така ще бъде възможно да се избегнат трудности "на място", които могат да се окажат трудни за дистанционно разрешаване от България.

Публикации от Kreston Bulmar

Виж повече публикации

Запитай

Ако имате нужда от по-добър счетоводител или бизнес консултант, моля направете запитване.