Кои разходи не се признават за данъчни цели

488 Views

За да се определи данъчния финансов резултат на една компанията в края на годината, е нужно счетоводния финансов резултат да се преобразува с приходите и разходите, които не се признават за данъчни цели. С непризнатите разходи се увеличава счетоводния резултат, а с непризнатите приходи се намалява.

Някой приходи и разходи никога не се признават за данъчни цели, те се наричат данъчни постоянни разлики. Други се признават, но в година различна от годината на счетоводното им отчитане. Те пък се наричат данъчни временни разлики.

В тази статия разглеждаме кои приходи и разходи Законът определя като временни и постоянни разлики.

Данъчни постоянни разлики

Данъчна постоянна разлика е счетоводен приход или разход от текущата година, които не са признати за данъчни цели и никога няма да бъдат признати. В края на годината се посочват в увеличение на финансовия резултат. Такива са:

  1. Разходи, несвързани с дейността.Тук се включват всякакви разходи, които не са присъщи или иначе казано са чужди или потенциално не създават доход за дейността на данъчно задълженото лице. Типичен пример за прилагането на тази разпоредба са случаите, при които дейността на фирмата се извършва в апартамент, където живее нейният собственик, и всички разходи по поддръжката и експлоатацията на този апартамент се отчитат за сметка на фирмата, т.е. когато счетоводният финансов резултат на предприятието е утежнен с непринадлежащи на фирмата разходи. За да се избегне увеличението на счетоводния финансов резултат с целия размер на разходите, е необходимо разграничаване на разходите по съвместно ползвания имот на база договор за ползване или за наем между собственика и фирмата, когато техният правен статут е различен - физическо лице и юридическо лице, а в счетоводството на предприятието да се отразяват само разходите, свързани с дейността на фирмата.
  2. Разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Разпоредбата е пряко свързана с принципа за документалната обоснованост. Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ (обикновено фактура) по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно и точно стопанската операция. В самия Закон за счетоводството се предвижда предприятията да осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставяне на документите съгласно действащото законодателство.
Publication author:

Dimona Stoyanova

Manager accounting services

Касов бон

Съгласно ЗКПО касовият бон не е достатъчен. Той не съдържа данни за страна купувач и конкретната стока (група 1,2,3,....). Задължителен е, когато плащането е в брой (без него фактурата не е достатъчна).

Въздушен транспорт

За международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.

Данък върху разходите

Документална обоснованост за представителните разходи обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите се прилага съотношение между ползване за дейността и лично ползване (50:50).

Request

If you need better accountant, auditor or business consultant, please send us a request.