Данъчно третиране на спонсорството и разлики с дарението

Договорът за спонсорство няма обща правна уредба, приложима към всички сфери. Най-общо той може да се определи като договор, по силата на който спонсорираното лице получава парични средства, стоки, услуги или друга икономическа помощ за осъществяване на спортна, културна, научна или друга дейност, а в замяна се задължава да популяризира името, търговската марка, дейността или продуктите на спонсора. Страните сами определят своите права и задължения, доколкото уговореното не противоречи на задължителните законови правила и на добрите нрави.

В данъчното законодателство няма обща дефиниция и единен режим на спонсорството. Специално определение обаче се съдържа в Допълнителните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта. Съгласно § 1, т. 12 „спонсорство“ е пряко или непряко финансиране на спортисти, спортни организации и спортни мероприятия с цел популяризиране на името, марката или обществения престиж на спонсора, при което предоставените средства превишават пазарната стойност на получената в замяна рекламна услуга. Това определение се отнася специално до спорта, но показва, че при спонсорството стойността на финансирането може да бъде по-голяма от стойността на рекламата.

Разлика между дарение и спонсорство

Основната разлика между дарението и спонсорството е наличието на насрещна престация. При дарението получателят не дължи нещо в замяна, докато при спонсорството обичайно поема задължение да популяризира спонсора. Ще разгледаме два случая на спонсорство:

1. Когато предоставената сума съответства на пазарната стойност на извършената реклама, отношенията по същество имат характер на възмездна рекламна услуга. Спонсорът може да отчете разход за реклама, ако услугата е реално извършена, свързана е с дейността му и е надлежно документирана.
2. Когато предоставеното финансиране е по-голямо от пазарната стойност на рекламата, частта до стойността на рекламата може да се приеме за възнаграждение за рекламна услуга. Разликата може да има характер на дарение или друго безвъзмездно финансиране в зависимост от договора, целта на плащането и действителното му изпълнение. Следователно превишението не се третира автоматично като дарение.

Спонсорството от гледна точка на ЗКПО

Когато предоставените средства са възнаграждение за реално извършена рекламна услуга, спонсорът може да отчете данъчно признат разход за реклама. Необходимо е разходът да е свързан с дейността на предприятието, да е документално обоснован и да отразява действителна стопанска операция.

По смисъла на § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО разходи за реклама са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от него дейност.

Когато част от предоставената сума има характер на дарение, нейното признаване за данъчни цели зависи от получателя и от изпълнението на законовите условия. За определени дарения законът предвижда ограничения до 10%, 15% или 50% от счетоводната печалба, като общият размер на признатите дарения по тези категории не може да надвишава 65% от счетоводната печалба. За някои дарения е предвиден отделен специален ред.

Ако получателят не е сред определените от закона лица или не са изпълнени останалите условия, отчетеният разход за дарение не се признава за данъчни цели и с него се увеличава счетоводният финансов резултат.

Спонсориране на НПО

При спонсорираното юридическо лице с нестопанска цел също трябва да се прецени характерът на получените средства. Когато срещу тях се предоставя реклама срещу пазарно и равностойно възнаграждение, приходът по правило е от стопанска дейност. Когато финансирането е предназначено основно за нестопанските цели на организацията, а рекламата е несъществена и не представлява пазарно определена услуга, може да се достигне до различен данъчен извод.

Спонсорството от гледна точка на ЗДДС

Спонсорството не е автоматично облагаема доставка, но не е и автоматично извън обхвата на ДДС. Решаващо е дали съществува пряка връзка между предоставената сума и конкретна рекламна или друга услуга, която спонсорираното лице се е задължило да извърши срещу тази сума.

Кога е спонсорство с възмездна доставка

Когато предоставената сума представлява действителното възнаграждение за рекламна услуга, е налице възмездна доставка. Ако спонсорираното лице е регистрирано по ДДС и са изпълнени общите условия за облагане, то следва да издаде фактура и да начисли данък.

Поставянето на лого, споменаването на името на спонсора или оповестяването на неговия принос обаче не означават непременно, че цялото финансиране е цена на рекламна услуга. Когато от договора и действителното му изпълнение може надеждно да се определи каква част от сумата е възнаграждение за реклама, а каква част е предоставена безвъзмездно, двете части се третират поотделно.

 

Символично или несъществено спонсорство - извън обхвата на ДДС

Когато популяризирането на спонсора е символично или несъществено, предоставената сума многократно надвишава пазарната стойност на рекламата и липсва пряка връзка между финансирането и конкретна услуга, извършена срещу него, сумата не представлява възнаграждение за рекламна услуга. В този случай не е налице възмездна доставка и полученото финансиране е извън обхвата на ДДС. Когато за рекламната услуга е издадена фактура с начислен ДДС, спонсорът може да има право на данъчен кредит. Необходимо е услугата да е реално извършена, да е свързана с облагаемата дейност на спонсора, да е надлежно документирана и за нея да няма законово ограничение за ползване на данъчен кредит.

Пример за символично спонсорство

Дружество предоставя на сдружение или фондация 250 EUR, а пазарната стойност на договорената и извършена рекламна услуга е обосновано определена на 50 EUR.

Ако от договора и действителното му изпълнение е видно, че 50 EUR са уговорено възнаграждение за конкретна рекламна услуга, спонсорът може да отчете тази сума като разход за реклама. Необходимо е услугата да е реално извършена, да е свързана с дейността му и да е документално обоснована. За целите на ДДС сумата от 50 EUR представлява възнаграждение за рекламната услуга и се третира по общия ред.

Останалите 200 EUR могат да се приемат за дарение, ако са предоставени безвъзмездно и това е отразено в договора и останалите документи. Когато получателят е сред определените от закона лица и са изпълнени приложимите условия, разходът може да бъде признат за данъчни цели. В противен случай с него се увеличава счетоводният финансов резултат.

Ако договорът и действителните отношения между страните не дават основание сумата да бъде разделена на възнаграждение за реклама и безвъзмездна част, такова разделяне не може да се прави автоматично само въз основа на приблизителна оценка на рекламата.

За правилното отчитане на специфични сделки като спонсорството винаги е препоръчително да използвате професионалнисчетоводни услуги и специализирани ТРЗ решения за администриране на разходите за персонал и възнаграждения.