Защо е важен корпоративния финансов анализ и какво представлява той?

1143 Прочитания

Финансовото здраве е един от най-добрите критерии за потенциала на един бизнес и перспективите му за растеж в дългосрочен план. Редица анализи показват, че собственици на бизнес, които са вещи по бизнес финанси и разбират значението на финансовия анализ като важен инструмент за управление, имат компании с по-големи приходи, по-високи печалби, повече служители, и като цяло, по-голям успех спрямо останалите в съответния бранш.

В същото време, немалко мениджъри (обикновено от по-старото поколение) свеждат разбирането за финансовия анализ на бизнеса до размера на приходите и печалбата на компанията за последната година, сравнени с тези от предходната. Безспорно това са важни показатели, но те представляват само една много малка част от цялостната финансова картина за представянето на компанията. Затова по-долу сме се постарали да отговорим на въпроса защо финансовия анализ е важен и какво всъщност представлява той?

Относно важността

Финансовият анализ е важен за четири основни групи заинтересовани лица, всяка от които има своите причини за това:

Автор на статията:

Иван Симеонов

Директор бизнес консултиране

За акционерите на фирмата

Акционерите са собствениците на дружеството. Основен въпрос, който винаги стои в техния дневен ред е дали да продължат да притежават акциите (или дяловете) на компанията или да ги продадат в зависимост от историческото представяне на компанията до момента и очакванията им за бъдещето. Съответно, ако продължат да притежават акциите на компанията, възниква следващия важен въпрос, а именно, насочването на фирмените ресурси в бизнес дейности, които генерират по-висока печалба и по-бърза възвращаемост.

В изключителна степен тези въпроси се решават на базата на корпоративна финансова стратегия (финансиране, капиталова структура, инвестиции, дивидентна политика и т.н.), която се изгражда след изготвяне на обстоен финансов анализ, съдържащ редица показатели. От своя страна, тази финансова стратегия отговаря на корпоративните цели на компанията, като и помага да подобри представянето си, да изгради конкурентни предимства и да повиши стойността на акциите и дяловете на съдружниците в нея. В тази връзка, финансовият анализ е задължителен елемент, който служи за основа за изграждане на такава финансовата стратегия и подпомага вземането на стратегически решения от акционерите.

За мениджърите

Мениджърите на дружеството са отговорни за оперативното ръководство на фирмата, вземането на ежедневни решения и формулирането на планове и политики за бъдещето. В основни линии, пред тях стои задачата „как“ да постигнат целите на компанията (растеж на приходите и печалбата) заложени от акционерите с оглед на вътрешнофирмените фактори и ограничения (организация, процеси, човешки ресурси и т.н.) и заобикалящата ги външна среда (пазарен потенциал, конкуренция, регулации, клиентски предпочитания и т.н.) по възможно най-ефективен начин с най-ниски разходи. Следователно те непрекъснато трябва да анализират резултатите от действията си, за да могат да направят адекватна оценка на представянето на компанията и нейните постижения. От тази гледна точка, финансовият анализ е един от най-обективните инструменти, които може да се използва.

За кредиторите

Кредиторите са доставчиците на заемни капитали на дружеството. Често пъти, особено във фаза на растеж, една компания може да изпита съществен недостиг на финансови средства за финансиране на своите ежедневни операции (разходи за персонала, плащания към доставчици и др.) или за инвестиции за разширяване на бизнеса (сгради, машини и съоражения, транспортни средства, офис техника, ИТ системи, софтуер и др.). Тогава на помощ идват кредиторите (банки, финансови институции, търговски дружества), които финансират бизнеса до момента, в който той започне да генерира достатъчно средства, за да се самоиздържа. Но кредиторите вземат такива решения след обстоен и обективен финансов анализ, който включва редица показатели, на базата на които те решават дали да отпуснат кредит, и ако да, при какви условия, за какъв срок и на какви лихвени проценти. В тази връзка, наличието на финансов анализ на бизнеса е задължително условие за тях.

За инвеститорите

Добрите идеи и успешните бизнес начинания винаги са били като магнит за външни инвеститори с излишен капитал, който искат да инвестират в печеливши възможности. А такива има много. Ето защо потенциалните инвеститори трябва бързо да оценят съответната възможност и да решат дали да инвестират капитала си в нея или не. Такива решения обаче не се взимат лесно, тъй като влекат след себе си евентуални рискове от бъдещи загуби. Тези рискове стават значителни, когато се отнасят за инвестиции в млади или новостартиращи компании. Поради тази причина инвестиционните решения трябва да се основават на факти, числа и обективни анализи. Задължителна част от този инструментариум е финансовия анализ на компания, която е предмет на инвестиционен интерес, тъй като той е важен източник на информация за вземането на такива решения.

Относно същността

В основни линии финансовият анализ представлява идентифициране на тенденциите и взаимоотношенията между позициите на финансовите отчети. Както вътрешното ръководство, така и външните потребители (анализатори, кредитори и инвеститори) на финансовите отчети трябва да имат възможност за оценка на растежа, рентабилността, ликвидността, платежоспособността и оперативната ефективност на компанията.

Най-често използваните методи за анализ на финансовото представяне на една компания са анализ на тенденциите и финансовите съотношения в исторически план. Тези методи включват изчисления и сравнения (benchmarking) на финансовите показатели с основни конкуренти, група конкуренти със сходен бизнес модел и индустрията като цяло с цел определяне на относителната сила и ефективност на анализираната компания. От тази гледна точка, добрият финансов анализ включва няколко групи показатели, които анализират бизнеса от различен ъгъл:

1. Растеж и продуктивност

Растежът е един от най-важните критерии за дългосрочния успех на един бизнес. Ако расте, компанията става все по-голяма, а това обуславя все по-големи икономии от мащаба, които директно влияят на нейната печалба. Обикновено, растежът се измерва относително като се сравняват резултатите от текущата година спрямо предходната. Това помага да се установят тендецнии, които да се използват в прогнозирането и планирането на бизнеса в бъдеще. Основни показатели:

  • Ръст на приходите - При изчисляването на ръста е добре да се елиминират еднократните приходи, тъй като те имат случаен характер и могат да нарушат анализа. Ако относителният им дял обаче е малък, за удобство те може да не бъдат елиминирани.
  • Концентрация на приходите - Ако един клиент генерира висок процент от приходите на компанията, тя може да изпадне във финансови затруднения, ако той спре да купува. Затова не трябва да се допуска такава висока зависимост от един клиент. В този смисъл, никой клиент не би следвало да представлява повече от 10% от общите приходи.
  • Приходи на един служител - Този показател измерва производителността на вашия бизнес. Колкото по-висок е той, толкова по-добре за компанията. Като цяло, компанията ще ‚произвежда‘ големи приходи с малко на брой хора, т.е. с по-ниски разходи за персонал.

2. Ниво (марж) на печалба

Ако вашият бизнес не произвежда печалба, той може да не съществува дълго. Реализирането на печалба е задължително за осигуряването на средства за бъдещи инвестиции в развитието на бизнеса и въвеждането на иновиации. Основни показатели:

  • Брутен марж на печалбата - Здравословен марж на брутната печалба ще ви позволи да абсорбирате евентуални негативни шокове в размера на приходите (или цената на продадените стоки) или внезапни увеличения на цените от страна на вашите доставчици на стоки и услуги.
  • Марж на оперативната печалба - Тя е обективен измерител на бизнеса, изчистен от ефектите на финансовите операции, който определя способността на вашата компания да реализира печалба независимо от това как финансирате бизнес операциите си (дълг или собствен капитал).
  • Марж на нетната печалба - Нетната печалба е това, което остава за реинвестиране във вашия бизнес и за разпределяне на дивиденти за собствениците.
  • Печалба преди лихви, данъци, обезценки и амортизации (EBITDA) – Този показател измерва краткосрочната оперативна ефективност на бизнеса и се използва предимно от инвеститорите за анализ и сравнение на рентабилността на компании с различен капиталов, дългов и данъчен профил, тъй като премахва ефектите от финансирането и капиталовите разходи.

Допълнителни показатели, които могат да се измерват са Печалба преди лихви и данъци (EBIT) и Печалба преди данъци (EBT), които съответно елиминират влиянието на обезценките и амортизациите при EBIT, и обезценките, амортизациите и лихвите при EBT.

3. Оперативна ефективност

Оперативната ефективност измерва колко добре използвате ресурсите на компанията. Липсата на оперативна ефективност води до по-малки печалби, по-слаб растеж и по-ниска конкурентоспособност. Основни показатели:

  • Обръщаемост на вземанията - Този показател може да се измерва като коефициент или в дни. Той показва колко ефективно компанията събира вземанията си от клиентите и управлява кредита, който им е предоставила под формата на стоки и услуги. По-малко дни (по-висок коефициент) означава, че компанията управлява добре този кредит. Повече дни (по-нисък коефициент) е предупредителен знак, който означава, че компанията трябва да подобри начина, по който събира вземанията си от клиентите.
  • Обръщаемост на материалните запаси - Този показател измерва колко ефективно компанията управлява своите материални запаси. Той също може да се измерва като коефициент или в дни. По-малко дни (по-висок коефициент) е добър знак. Повече дни (по-нисък коефициент) означава, че компанията не продава добре или купува/произвежда твърде много стока за текущото ниво на продажби. Този показател е валиден предимно за бизнес дейности с голям стоков оборот.

Измерването на оперативната ефективност може да включва и други показатели, като например Обръщаемост на активите, Обръщаемост на плащанията и т.н., в зависимост от спецификите на анализираната компания и съответната индустрия.

4. Капиталова ефективност и задлъжнялост

Капиталовата ефективност и платежоспособността на компанията представлявт особен интерес за кредиторите и инвеститорите като основни източници за финансиране на нейния бизнес. Основни показатели:

  • Възвръщаемост на собствения капитал (ROE) - Измерва възвръщаемостта, която инвеститорите генерират от бизнеса на компанията. Колкото по-голяма е тя, толкова по-атрактивна е компанията за инвеститорите.
  • Дълг към собствен капитал - Дефинициите на дълга и собствения капитал могат да варират, но обикновено това показва какъв финансов ливъридж използвате, за да работите. С други думи, финансовият ливъридж показва каква част от активите на компанията са финансирани от кредиторите и каква част от акционерите (собствениците). С него се индикира стабилността на дългосрочната финансова политика на компанията. В този смисъл, за всеки различен вид бизнес и индустрия има различни оптимални (разумни) нива на финансов ливъридж.
  • Собствен капитал към задължения - Този показател показва каква част от задълженията на компанията са обезпечени с нейното богатство и изразява степента й на зависимост от външни източници на финансиране. Колкото този показател е по-малък, толкова повече компанията е зависима от външно финансиране. Съответно, колкото по-голям е този коефициент, толкова по-малка е зависимостта на комапнията от външни източници на средства.

Други показатели за задлъжнялост, които са широко използвани са Дълг към активи, Дълг към EBITDA, Дълг към дълготрайни активи и др., чиято релевантност зависи от спецификите на разглежданата индустрия.

5. Ликвидност

Ликвидността показва способността на компанията да покрие краткосрочните си задължения, в т.ч. предстоящите плащания по дългосрочни задължения в настоящия отчетен период, с наличните краткосрочни активи към определен момент. Измерват се няколко вида ликвидност в зависимост от това дали в калкулациите се включват всички краткосрочни активи или само определена част то тях. В тази връзка се разграничават четири вида ликвидност:

  • Обща ликвидност - Измерва покритието на задълженията с всички налични краткотрайни активи (материални запаси, вземания, краткосрочни финансови инвестиции, парични средства)
  • Бърза ликвидност - Измерва покритието на задълженията с по-ликвидните краткотрайни активи (вземания, краткосрочни финансови инвестиции, парични средства)
  • Незабавна ликвидност - Измерва покритието на задълженията с най-ликвидните краткотрайни активи (краткосрочни финансови инвестиции, парични средства)
  • Абсолютна ликвидност - Измерва покритието на задълженията само с наличните парични средства на компанията

 

Benchmarking

Последната и най-важна част на финансовия анализ е сравнението (benchmarking) с подходяща база, така че да се оцени обективно представянето на анализираната компания. Това важи, както за всички нейни индивидуални показатели, така и за цялостното й финансово представяне. От тази гледна точка се прави сравнение в три аспекта:

  • Идентифициране на тенденции и динамика на тренда в исторически план - На първо място се прави сравнение с миналото на компанията, за да се определи дали финансовото й състояние се подобрява или влошава. Обикновено последните три години са достатъчни, но ако има достъп до по-стари данни би било добре да се използват. Разглеждането на миналото и настоящето финансово състояние помага за идентифициране на тенденции и тяхната динамика във времето, което е ключово за прогнозирането и планирането. Ако например обръщаемостта на материалните запаси се е влошавала последователно през последните години, би следвало да се направят промени в начина на продажби или в политиката за покупки.
  • Сравнение с директни конкуренти - Втората база за сравнение са преките конкуренти, които имат сходен бизнес модел с този на анализираната компания. Такова сравнение е важна проверка на реалността за нея. Растеж на приходите от 10% годишно може да звучи много добре, но ако конкурентите растат с 25%, това подчертава неефективността на бизнес операциите (процеси и ресурси) на анализираната компания. Разбира се, подобно сравнение може да се окаже трудно, поради липса на подробни и надеждни данни за конкурентите. Но именно тук идват на помощ консултантските компании, които имат достъп до много и разнообразни източници на информация.
  • Сравнение с пазара - Най-обективна оценка за представянето на една компания се получава при сравнение на нейните резултати с тези на целия пазар. Финансовото представяне не прави изключение. Нещо повече, сравнението между една компания и пазара по финансови показатели е един от основните инструменти на инвеститорите за оценка на нейното представяне и взимането на решение за инвестиции в нея. Другата полза от такова сравнение е това, че ако анализираната компания е сравнявана само с най-добрите фирми в бранша, може да изглежда че тя не се представя добре. Но сравнена с индустрията като цяло, може да се окаже, че нейните резултати са далеч над средните. Затова е необходимо да се прави сравнение не само с отделни избрани конкуренти, но и с целия пазар. От тази гледна точка, сравнението на анализираната компания с пазара (индустрията) е препоръчително да се допълни с класация на компаниите в тази индустрия по различни финансови показатели, където ще може ежегодно да следи промяната на нейната позиция и тази на основните й конкуренти.

Публикации от Kreston Bulmar

Виж повече публикации

Запитай

Ако имате нужда от по-добър счетоводител или бизнес консултант, моля направете запитване.