Спиране на процесуални и давностни срокове по време на извънредното положение

1986 Прочитания

Акцентите в статията:

  • Спиране на процесуалните срокове
  • Спиране на давностните срокове
  • Спиране на сроковете за изпълнение на указания от административен орган
  • Промяна на срокове в изпълнителното производство и ограничаване действията на ЧСИ
  • Ограничаване на нотариалните производства
  • Отмяна на негативните последици от забава на плащания по време на извънредно положение

Във връзка с въведеното на 13 март в страната извънредно положение и с обнародвания на 24 март Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (Закона за извънредното положение), се регламентира спиране или удължаване на определени процесуални срокове и ограничение на определени процесуални действия – с цел облекчение на физическите и юридическите лица, както и осигуряване спазването на въведените мерки за превенция и намаляване разпространението на COVID-19.

адв. Цветан Терзийски Автор на статията:

Цветан Терзийски

Адвокат

Спиране на процесуалните срокове

Процесуален срок е период от време, в който страна в съдебно производство следва да извърши дадено процесуално действие. Процесуалните срокове се въвеждат в процесуалните закони (ГПК, ДОПК, НПК, АПК и др.). Сроковете, които не са нормативно определени в процесуален закон, се определят от съда. При повечето хипотези, когато страната не изпълни дадено действие в предвидения за това срок, съдът не приема процесуалното действие за извършено. С пропускането на процесуалния срок страната губи възможността си да извърши дадено действие или да упражни свое право.

Във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, държавата предприе редица мерки за ограничаване на контактите и струпванията на множество хора на едно място. Една от тези мерки е ограничаване достъпа на гражданите до съдилищата и преустановяване на съдебните дела.

Държавата даде указания на гражданите да напускат домовете си само при неотложни причини, като някои от тях бяха поставени под т.нар. „карантина” – забрана за напускане на дома им в продължение на 14 дни.

Вследствие на възникналата ситуация юридическите и физическите лица са значително затруднени да спазят сроковете, които са предвидени в закона или които съдът им е указал. За някои лица, като например поставените под карантина, възниква обективна невъзможност да извършват каквито и да е правни и фактически действия.

С цел защита правата и законните интереси на гражданите чрез Закона за извънредното положение (чл.3), се спряха всички процесуални срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства.

Процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства не текат от датата на обявяване на извънредното положение – 13.03.2020 г. до момента на неговата отмяна.

Срокът спира да тече с настъпване на определено събитие, до началото на което е текъл, и след отмяната му отново продължава да тече. В настоящия случай това събитие е Законът за мерките и действията по време на извънредното положение.

При спиране срокът се смята по следния начин: времето от началото на срока до настъпване на събитието, с което срокът е спрян, се събира с времето, което е изтекло след отпадане на събитието, с което срокът е спрян.

В конкретната ситуация процесуален срок ще се изчислява по следния начин:

Времето от началото на срока до 13.03.2020 г. се събира с времето, което е изтекло след отмяна на извънредното положение.

При отмяна на извънредното положение процесуалните срокове ще продължат да текат оттам, от където са спрели.

Промените, които се въвеждат с новия закон, не обхващат наказателните производства, производствата по Закона за екстрадиция и европейската заповед за арест и производствата, свързани с мерки за принуда. Сроковете по тези производства продължават да текат. Това е така, тъй като тези производства гарантират запазване на обществения ред, здравето и живота на гражданите, и не могат да бъдат преустановени.

Спират се давностните и други срокове

Със Закона за извънредното положение се спират давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права, или се пораждат задължения за частноправните субекти – с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания.

Частноправен субект е страна по правоотношение, което реализира своите права и задължения, без да упражнява властнически правомощия по отношение на другата страна по възникнало правоотношение. Частноправните субекти са гражданите и създадените от тях правни образувания (като търговски дружества, сдружения, фондации и др.), които не са публичноправни субекти.

Давността в българското право представлява срок, който може да бъде погасителен или придобивен.

Погасителната давност е период от време, предвиден в закон, през който дадено вземане не е погасено по какъвто и да е начин и кредиторът е бездействал, като не е предприел никакви мерки за удовлетворяване на вземането си. С изтичане на погасителната давност, кредиторът губи правото си да търси дължимото по съдебен ред.

Придобивната давност е период от време, през който едно лице, което не е собственик на дадена вещ, я владее непрекъснато и необезпокоявано като своя. След изтичането на срока на придобивната давност, владелецът придобива собствеността върху вещта. Тук отново е налице бездействие, но този път от страна на собственик на една вещ, който не упражнява владението върху нея и позволява на трето лице да я владее като своя.

Както видяхме по-горе, и в двата случая е налице бездействие на даден правен субект. В този смисъл „бездействие“ означава липса на предприети правни или фактически действия.

При така създалата се извънредна обстановка в България, повечето действия, които страните по принцип биха предприели, за да прекъснат или спрат давността, са ограничени, забранени или преустановени от Закона за извънредното положение или от изрична заповед на държавен орган. Кредиторите са възпрепятствани да образуват граждански или изпълнителни дела, затруднено е изпращането на нотариални покани, известия и др.

Поради тази причина със Закона за извънредното положение са спрени давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.

Не спират да текат давностните срокове по Наказателния кодекс и по Закона за административните нарушения и наказания.

Давностните срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, не текат от датата на обявяване на извънредното положение – 13.03.2020 г. до момента на неговата отмяна.

 

Спират да текат сроковете за изпълнение на указания

Със Закона за извънредното положение спират да текат всички срокове, които са дадени на частноправните субекти – като например сроковете за изпълнение на указания в регистърното производство, указанията, които лицата трябва да изпълнят във връзка с издаване на разрешителни, лицензи и др.

Сроковете за изпълнение на указанията на административните органи не текат от датата на обявяване на извънредното положение – 13.03.2020 г. до момента на неговата отмяна.

Не спират да текат срокове по указания на административни органи, които са дадени във връзка със Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Промяна на срокове в изпълнителното производство

Със Закона за извънредното положение се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители, считано за целия период на извънредно положение. След отмяна на извънредното положение публичните продани и въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат нови такси и разноски.

За периода на извънредното положение се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители.

Тази разпоредба цели да предпази физическите лица от загуба на жилището им и от необходимост от преместване на домакинството в друго жилище. Също така цели да предпази предприятията, които могат да загубят помещения, цехове и друг вид имоти, служещи за работни места на служителите им.  

Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.

За периода на извънредното положение не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, както и запори върху трудови възнаграждения и пенсии.

Разпоредбата касае изготвяне и изпращане на нови запорни съобщения до длъжниците – физически лица. Целта е да се запази здравето и живота на гражданите и на служителите на съдебните изпълнители, като се ограничи размяната на книжа, както и самите им физически контакти.

Разпоредбата обхваща единствено физическите лица. Запори върху банковите сметки на юридическите лица могат да бъдат налагани, с изключение на юридическите лица, които представляват лечебните заведения.

Запорите, които вече са наложени, продължават да действат и да се правят удръжки по тях.

Сметките на физическите лица могат да бъдат запорирани единствено в случаите, при които задължението им произтича от непозволено увреждане, издръжка или трудови възнаграждения.

Със Закона за извънредното положение се забраняват описите на движими и недвижими вещи на физически лица, тъй като за осъществяването им е необходим личен контакт и в повечето хипотези е необходимо посещение на жилището на длъжника, което може да доведе до разпространяване на заболяването от COVID -19.

Ограничават се нотариалните производства

Със Закона за извънредното положение се ограничават нотариалните производства до неотложни такива, при спазване на здравно-хигиенните изисквания. В самия закон няма легална дефиниция за понятието „неотложно действие“. Законодателят е заложил в правомощията на нотариусите да преценят дали дадено действие е неотложно, или не.

Според нас неотложни са тези действия, пропускането на които ще доведе до негативни последици за лицето, което е пропуснало да ги извърши.

По време на извънредното положение нотариалните производства и заверки са ограничени само до неотложните такива, неизвършването на които биха могли да имат негативни последици за едно лице.

Все пак нотариусите имат възможност сами да преценят кои действия са неотложни. Ако преценят, че дадено нотариално удостоверяване не е неотложно, те имат право да го откажат, а отказът им може да се обжалва пред компетентния окръжен съд, в 7-дневен срок. Предвид казаното по-горе, срокът за обжалване започва да тече от датата на отмяна на извънредното положение.

За неотложните нотариални производства и заверки, Нотариалната камара осигурява дежурни нотариуси – при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район. Дежурните нотариуси са задължени да работят по определен график.

Нотариалната камара осигурява дежурни нотариуси, при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район.

Списък с дежурните нотариуси може да бъде намерен на сайта на Нотариалната камара - www.notary-chamber.bg

За нотариусите, които не са дежурни, няма забрана или задължение да работят за периода на извънредното положение. Тази възможност е оставена на тяхната преценка.

Нашият съвет е, преди да посетите нотариална кантора, предварително да се свържете с конкретния нотариус по телефона, за да обсъдите дали желаното удостоверяване е неотложно и съответно – дали да запазите час за посещението си. По този начин ще избегнете излишен контакт с други хора, които чакат, за да бъдат приети от нотариуса.  

 

Отмяна на негативните последици от забава за плащане на задължения

С приемане на Закона за извънредното положение, до момента на неговата отмяна, не се прилагат негативните последици от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици – като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

Както по-горе вече бе казано, частноправните субекти са гражданите и създадените от тях правни образувания (като сдружения, фондации и търговски дружества).

За периода на извънредното положение не се начисляват наказателни лихви, неустойки, банките нямат право да обявяват кредитите за предсрочно изискуеми, кредиторите нямат право едностранно да развалят сключените договори поради неплащане.

Тази разпоредба цели да запази икономическата стабилност в страната. Вследствие на извънредните мерки, много предприятия в страната преустановиха дейността си. Това доведе до загуба на доход на голяма част от физическите и юридическите лица. Липсата на доход, от своя страна, води до невъзможност за плащане на кредити, лизинги и други видове заеми. Поради тази причина законодателят ограничи възможността на кредиторите да санкционират длъжниците при неплащане от тяхна страна.

Публикации от Kreston Bulmar

Виж повече публикации

Запитай

Ако имате нужда от по-добър счетоводител или бизнес консултант, моля направете запитване.