Кои разходи се облагат с данък, независимо от финансовия резултат?

4897 Прочитания

Честа практика е управителите на фирми и предприятия да остават учудени от факта, че въпреки финансовият резултат за съответния финансов период да е загуба, те подлежат на деклариране и внасяне на данък, различен от корпоративния.

Съществуват няколко категории разходи, за които сме задължени да внасяме данък, независимо от финансовия резултат на фирмата. Тези разходи се групират в три направления:

  1. представителни;
  2. социални;
  3. разходи, свързани с активи предоставени за лично ползване.

Именно тези три вида разходи подлежат на т. нар. "Данък върху разходите".

Митко Димов Автор на статията:

Митко Димов

Асистент мениджър счетоводно обслужване

Представителни разходи

Представителни са разходите, свързани с дейността, които се извършват за представителни и развлекателни цели като разходи за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации, разходи за нощувки, консумация на храна и напитки, организиране на делови срещи, тържества, развлекателни мероприятия, екскурзии, както и напитки като кафе и вода за персонала на фирмата.

Предоставени активи за лично ползване

Друг тип често срещани в практиката са разходите, свързани с предоставяне на собствени или наети активи за лично ползване от лицата заети по трудови правоотношения, договори за управление и контрол, както и самоосигуряващите се лица, полагащи личен труд. Закона за корпоративното подоходно облагане разделя тези активи на три категории:

  • превозни средства;
  • недвижимо имущество;
  • други (има се предвид най–вече мобилни телефони, компютри и друг тип техника).

Социални разходи

Социални са разходите, извършени от работодателя във връзка със задоволяването на социално–битовите потребности на работниците и служителите. Социалните разходи са подробно описани в глава 14 от Кодекса на труда, като най-често срещаните са разходите, свързани с организирано хранене на служителите, осигуряване на транспорт от местожителството до местоработата и обратно, осигуряване на достъп до бази за краткотраен и дълготраен отдих, физическа култура, спорт, туризъм и други физически и културни занимания. Социалните разходи в натура включват и разходи за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот", както и разходи за ваучери за храна. Особеността при тях е при категоризацията на това дали можем да ги приемем за социален разход или не. За да бъде един социален разход признат за данъчни цели, той трябва да бъде достъпен до абсолютно всички служители на фирмата, без значение дали работят на трудов договор или договор за управление и контрол, включително и до лицата, които са в майчинство или са в период на временна неработоспособност. Друга съществена особеност при тази категория разходи е те да бъдат предоставени в натура. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата, в полза на които са предоставени, са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. В случай че не бъдат предоставени в натура, те представляват доход на физическите лица и се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица .

Документиране на разходите

Съществено условие за признаването на тези разходи е те да бъдат документално обосновани. Относно документалната обоснованост на представителните разходи, законодателят дава възможност те да бъдат документирани само с фискален бон, без да е необходимо издаването на фактура за тях. По отношение на разходите свързани с лично ползване на транспортни средства, освен първичните счетоводни документи, трябва да водим и пътни листи, с цел доказуемост на декларираното от нас съотношение на личното ползване спрямо използването за независимата икономическа дейност. Нямаме задължение да издаваме пътни листи, когато сме избрали пропорция 50/50. Когато е налице документална обоснованост, всички разходи, които сме обложили с данък върху разходите, както и самият данък, са признати за данъчни цели. В противен случай тези суми ще се третират като данъчно непризнати и ще формират данъчна постоянна разлика, т.е. с размера на документално необоснования разход се увеличава финансовият резултат и се облага с корпоративен данък.

Освободени от облагане социални разходи

Съществуват положения, при които социалните разходи могат да бъдат освободени от облагане. Например освободени са социалните разходи за вноски и премии за допълнително социално осигуряване и застраховки "Живот", когато са в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице. Тук е важно да се каже, че предприятието има право да се възползва от това освобождаване от облагане само ако няма подлежащи на изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.

Също така освободени от облагане са и социалните разходи за ваучери за храна в размер отново до 60 лв. месечно, ако едновременно са спазени следните условия:

  • Договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средно-месечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.
    Пример: Ако за последните три месеца сте получавали по 700 лв. месечно, то възнаграждението за текущия месец, в който получавате и ваучер за храна, не трябва да е по-малко от 700 лв.
  • Данъчно задълженото лице (работодателят, възложителят) няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите и
  • Ваучерите трябва да бъдат предоставени на работодателя от лице, получило разрешение за осъществване на тази дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.

Освободени от облагане са също и разходите за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеене до месторабота и обратно, освен ако транспорта се извършва с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии. Ако транспортът се извършва с лек автомобил, но до труднодостъпни места и отдалечени райони, и без извършването на този разход работодателят не би бил в състояние да осигури осъществяването на дейността си, то този разход, въпреки използването на лек автомобил, също е освободен.

Данъчна ставка и данъчна основа

Данъчната ставка на данъка върху разходите е 10% от данъчната основа.

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е:

  • Начислените през календарната година разходи, свързани с представителни цели;
  • Начислените през календарната година социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тях.             
  • Превишението над 60 лв. за разходите за вноски за допълнително социално осигуряване, застраховки „Живот” и ваучерите за храна за всяко наето лице.
  • Начислените разходи в натура във връзка с лично ползване на превозни средства за календарната година. Определянето на размера на тези разходи става, като общия размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи по съотношението:
    • между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство;
    • между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство;
    • по 50 на сто.
  • Начислените разходи в натура във връзка с лично ползване на недвижимо имущество за календарната година. Определянето на размера на тези разходи става, като общия размер на всички разходи, свързани с недвижимото имущество, се умножи по съотношението:
    • между площта, използвана за лично ползване, и общата площ на съответното недвижимо имущество;
    • между часовете на лично ползване на съответното недвижимо имущество и общите часове на използване на недвижимото имущество.
  • 20% от общия размер на всички разходи свързани с други активи (мобилни телефони, компютри и т.н.), освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на данъчната основа.

Деклариране на разходите

Данъкът върху разходите се дължи независимо от данъчния финансов резултат и се декларира с годишната данъчна декларация за съответната календарна година до 31 март на следващата година, като данъчно задължените лица са длъжни да го внесат в същия срок. В годишната данъчна декларация, данъчно задължените лица декларират избора си, дали да облагат разходите в натура, свързани с предоставени за лично ползване активи, по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане или по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Запитай

Ако имате нужда от по-добър счетоводител или бизнес консултант, моля направете запитване.