Как ще платим цената на кризата – или кой какво трябва да загуби, за да се възстановим по-бързо

6012 Прочитания

Акцентите в статията:

  • Това ще е най-тежката икономическа криза, която сме преживявали
  • Внезапният и продължителен спад в потреблението може да убие и силни компании
  • Междуфирмената задлъжнялост е най-голямата заплаха за верижни фалити и задълбочаване на кризата
  • Всеки трябва да плати част от цената за излизането от кризата
  • Кой какво ще загуби, за да се възстановим по-бързо
  • Кризата може да е продължителна, а ресурсите на държавата – недостатъчни
Емил Попов Автор на статията:

Емил Попов

Групов управляващ съдружник

Това ще е най-тежката икономическа криза, която сме преживявали

Вероятно вече никой няма съмнение, че икономическата криза, в която навлиза глобалната икономика, ще е много по-тежа от финансовата криза през 2008 г. Пандемията от COVID-19 е в своя разгар, всички световни икономики на практика са спрели, а хората са в шок колко ще продължи всичко това и каква ще е тяхната житейска перспектива след пандемичния край на кризата.

Въпреки щедрите помощи за бизнеса в силните икономики, безработицата расте с рекордни темпове, а потреблението, което е двигател на икономиката, е сведено до животодостатъчните продукти и услуги.

Въпреки декларираните щедри помощи за бизнеса в САЩ, само в първите две седмици на ограничителните мерки са регистрирани близо 10 млн. безработни, което само по себе си представлява 5% безработни. А колко ли ще станат безработните до края на април, до края на май или до края на годината – това едва ли някой анализатор може да прогнозира с точност, но едва ли някой ще бъде оптимист.

Същият този въпрос може да се зададе и за всички други големи икономики, които в момента на практика също са спрели. Единственото изключение е Китай, защото със своето население от милиард и половина, той си е самодостатъчен и без функционирането на икономиките на останалия свят.

При тези реалности за развитие на пандемията и справянето с нея изобщо и при тази несигурност как тя ще се отрази на социалното и икономическото поведение на хората, всякакви оптимистични прогнози са много рискови или невъзможни.

След тази пандемия вече никой няма да е сигурен или спокоен, че подобна зараза няма да ни връхлети още следващата зима или че това няма да се случва всяка зима. Вероятно след втора подобна пандемия, при която правителствата ще покажат умения много бързо да я идентифицират, ограничават и потушават, без да допускат икономически последици от нея, едва тогава хората и бизнесът ще се почувстват спокойни да правят дългосрочни планове, които няма да бъдат изпепелени от внезапни и непредвидими обстоятелства, тръгнали от човек, който някъде по света е изял някакво полусурово диво животно.

По време на карантината хората разбраха с колко малко могат да живеят и колко много неща не им липсват или нямат нужда от тях. След пандемичния край на кризата най-вероятно хората ще продължат да потребяват само най-необходимото, за да спестят достатъчно средства за следващата пандемия, за която нямат гаранция дали няма да е още следващата зима, нито че правителствата ще се справят по-добре.

Никой не може да предположи какво ще е поведението на хората след пандемията и как ще се възстановява потреблението на всички видове стоки и услуги, което е в основата на възстановяването на заетостта и на икономическия растеж.

Никой не може да предположи какво ще е поведението на хората след пандемията и как ще се възстановява потреблението на всички видове стоки и услуги, което е в основата на възстановяването на заетостта и на икономическия растеж.

След тази криза, която ще се отрази на доходите на над 90% от населението и която ще породи огромна степен на несигурност за бъдещето, вероятно хората масово ще се ограничат до жизнено необходимото потребление и ще загърбят суетата и егото за времето, когато ще имат достатъчна сигурност за собствените си финанси (т.е. достатъчно спестявания), както и достатъчна сигурност, че правителствата за в бъдеще ще могат да се справят с подобна и дори по-тежка пандемия.

Преди световните лидери реално да убедят хората, че за в бъдеще подобна пандемия не може да се отрази по този начин на обществения и икономическия живот, хората няма да се успокоят и да започнат да правят дългосрочни планове и инвестиции – тоест да имат поведение на потребление, което ще се базира на техните бъдещи доходи.

След всичко казано по-горе, става ясно, че след отминаването на пандемията всички безработни няма да бъдат назначени със същата скорост на работа, с която бяха освободени, защото потреблението ще се възстановява много, много бавно и несигурно. А именно потреблението е двигател за повече заетост, доходи и икономически растеж.

В този момент на непредвидимо възстановяване на потреблението всякакви оценки за цената на кризата, обема и обхвата на икономическите мерки за справяне с последиците от нея са изключително трудни, дори невъзможни.

След всички тези неизвестни, вероятно хората и бизнеса по естествен път ще стигнат до разбирането за солидарно и пропорционално плащане на цената на кризата, за да се възстановим по-бързо от нея и с по-малко поражения, независимо от възможностите на правителствата.

Внезапният и продължителен спад в потреблението може да убие и силни компании

Масово предприятията в България и по света не разполагат с парични резерви, с които да платят всичките си разходи за един месец, без да имат никакви приходи, марж и печалба за същия този месец. В това не трябва да има нищо изненадващо, защото предприятията са принудени да функционират ефективно и в тях няма излишно количество пари, които да не са в стопански оборот. Само високотехнологичните и фармацевтичните компании, които работят с много висока норма на печалба, разполагат с огромни финансови резерви, които използват за изследвания и развитие.

В този смисъл, когато рязко намалеят или внезапно спрат приходите на едно предприятие, за неопределен период от време, то на практика може да изпадне в неплатежоспособност само в рамките на месец, два или три. Именно по тази причина в подобна ситуация предприятията бързат най-напред да се освободят от голяма част от персонала си, защото не могат да плащат заплати без приходи или с много малко такива.

Отговорността на предприятията е да плащат достойни заплати и дължимите върху тях осигуровки, докато работят, а когато спрат или редуцират дейността си по време на криза, отговорността за обезщетяване на освободените от тях работници се прехвърля на държавата, която е получавала осигуровки от предприятията, докато са работили.

Предприятията трябва да са отговорни в плащането на данъци, а социалната функция за помощи и обезщетения на безработни е на държавата, а не на предприятията, които винаги трябва да бъдат ефективни и авансово са платили риска от безработица за своите служители.

Предприятията не трябва да бъдат обвинявани в липса на социална отговорност, когато, за да оцелеят по време на криза, трябва да освобождават масово работници и служители. За да могат да съществуват, в т.ч. и да осигуряват заетост, предприятията трябва да са ефективни, иначе няма да са конкуренти на пазара и ще фалират, а фалират ли, техните работници и служители остават без работа. Тоест, заетост в икономиката се осигурява само ефективни предприятия, които са конкурентоспособни на пазара. В този смисъл социалната отговорност на предприятията е ограничена до плащането на достойни заплати и дължимите върху тях осигуровки, когато работят, а когато се наложи да спрат или намалят дейността си по време на криза, социалната функция за обезщетения на останалите без работа служители се поема от държавата, която е получавала от предприятията осигуровки за този риск, докато са работили.

При рязък и продължителен спад на приходите, трябва спешно преструктуриране и редуциране на всички разходи, което ще позволи най-напред оцеляване на компанията, а след това и нейното възстановяване.

В подобна кризисна ситуация, единственият ход на предприятията е да намалят рязко всички свои разходи и спешно да влязат в режим на съществуване, което е в рамките на приходите, маржа и печалбата, които могат да генерират. Това изисква бърз анализ, преструктуриране, предоговаряне и редуциране на всички разходи, за да могат да бъдат покрити с ограничените приходи, което ще позволи най-напред оцеляване на компанията, а след отминаване на най-тежката част от кризата – нейното постепенно възстановяване до предкризисните нива.

При рязко разразила се икономическа криза, предприятията трябва да събират вземанията си и да осигуряват плащанията към доставчиците си, за да продължат да работят и да избегнат фалита.

При подобна криза всяко предприятие е длъжно да предприеме всички мерки своевременно да събира своите макар и минимални приходи и да си осигури ресурс да заплаща в срок всички доставки, защото, ако те спрат, заради неплащане, всички шансове за избягване на фалит и възстановяване ще бъдат пропилени.

Ако едно предприятие не може да балансира своите приходи и разходи по време криза и има риск да не плаща или да не доставя на своите доставчици или клиенти, е по-добре веднага да затвори, за да не прехвърля загубите си на своите контрагенти и да ги тласка към фалит, който те не заслужават.

При условия на задълбочаваща се икономическа криза е много важно отговорно да се разбере, че ако едно предприятие НЕ е в състояние да постигне баланс между своите приходи и разходи по време на кризата и съществува вероятност да не плаща или да не доставя на своите доставчици и клиенти, е по-добре да затвори, за да не натоварва със загуби своите контрагенти, заради собствената си неефективност и да ги тласка към фалит, който те не заслужават.

Междуфирмената задлъжнялост е най-голямата заплаха за верижни фалити и задълбочаване на кризата

Най-честият фалит по време на икономическа криза се дължи на несъбрани вземания от клиенти, което лишава компаниите от способността да плащат най-необходимите рационални разходи и доставки за своето функциониране и в края на краищата те са принудени да прекратят дейността си, а нерядко някои от техните доставчици или кредитори ги обявяват в несъстоятелност.

Междуфирмената задлъжнялост е в резултат на надцененото очакване от страна на доставчиците, че техните клиенти ще платят и/или в резултат на надценената възможност от страна на клиентите, че ще могат да платят на своите доставчици.

Междуфирмената задлъжнялост възниква в резултат на:

1. Надценено очакване, от страна на доставчик, да получи плащане от свой клиент за продадена му стока, продукт или услуга.

Този проблем може да се прояви по две линии – поискана от клиента неадекватно висока за кризисната ситуация цена за нещо, от което той се нуждае или без което не може, но която той обективно не може да си позволи да плати, или цената е адекватна, но е направена лоша преценка за финансовото състояние на клиента и са надценени неговите способности да управлява своите приходи и разходи по време на криза, така че да може да плати дори и добрата цена.

2. Надценена възможност, от страна на клиент, да заплати на свой доставчик закупена от него стока, продукт или услуга.

Този проблем се проявява, когато клиентът приеме да плати неадекватно висока за кризисната ситуация цена за нещо, от което той се нуждае или без което не може, но която той обективно не може да си позволи да плати, или цената е адекватна, но клиентът няма добро управление на своите приходи и разходи по време на криза и надценява способностите си да плати дори и добрата цена.

Тук не разглеждам феномена на съвсем преднамереното експлоатиране на клиенти със спекулативни за кризата цени, защото те нямат избор, за да се получи по-голяма печалба в условия на стагнация, нито феномена на съвсем преднамереното неплащане на доставчици под прикритието на кризата, за да се източат от бизнеса нечестно акумулирани пари.

Междуфирмената задлъжнялост може да се предотврати с намалени маржове и цени, обективна преценка за способностите на клиентите да плащат и поддържане на възможно по-висока скорост на търговския оборот.

Междуфирмената задлъжнялост може да се предотврати с намалени маржове и цени, обективна преценка за способностите на клиентите да плащат и поддържане на възможно по-висока скорост на търговския оборот. Ако всички предприятия разберат това и бъдат коректни в доставките и плащанията, можем да преживеем по-леко кризата и да се възстановим по-бързо от нея.

Затварянето и фалитът на предприятия пряко влияе върху намаляването на заетостта, намаляването на стойността на труда, намаляването на доходите и намаляването на потреблението, което задълбочава кризата.

Междуфирмената задлъжнялост, която води до затваряне или фалит на предприятия, пряко влияе върху намаляване на заетостта, намаляване на стойността на труда, намаляване на доходите и в крайна сметка – до намаляване на потреблението, което води по спиралата на задълбочаване на кризата, а не на излизането от нея.

В условията на криза, колкото повече се бавят плащанията между контрагенти, толкова повече се забавя стопанският оборот и всеобщото възстановяване от нея. Затова цените между всички контрагенти трябва да са приемливи и да се плащат бързо.

 

Всеки трябва да плати част от цената за излизането от кризата

За да не се стигне до верижна задлъжнялост и фалити, както и за да се поддържа добра скорост на стопанския оборот, което ще доведе до по-бързо възстановяване на икономиката и доходите, всички трябва да направим компромис със своите заплати, приходи, марж и печалба.

Колкото повече компании работят, дори и с минимална печалба, и колкото повече заети лица има в тях, дори и на по-ниски заплати, толкова по-бързо ще се възстановим от кризата и ще се върнем към резонните маржове, печалби и доходи.

Основните пера на разходите във всеки един бизнес са: заплати; суровини, вложени в производство; покупна стойност на продадени стоки; разходи за услуги, свързани с дейността; енергия и горива; разходи за лихви по кредити. Плащанията за погасяване на главниците по кредитите не са разход, но отнемат паричен ресурс на компаниите, за да функционират стабилно в условия на криза.

С тези елементи на разходите за едни, които са приходи за други, всички трябва да направим компромис и заедно да платим цената за по-бързото възстановяване от кризата.

1. Цената на кризата за доставчиците на енергия и горива

По време на икономическа криза първите ресурси, които започват да губят своята стойност, са петролът и въглищата, което скоро се отразява и на цената на горивата и енергията.

Доставчиците на енергия в голяма степен са регулирани, така че държавата може да повлияе на тази цена, като занижи до възможното маржа и печалбата на производителите и търговците на енергия, докато икономиката се стабилизира – така, както всички останали икономически субекти ще намалят своя марж и печалба.

Доставчиците на енергия и горива трябва да свият маржа си до възможното, за да дадат шанс на бизнеса да се възстанови по-бързо и да започне да потребява повече енергия и горива.

Доставчиците на горива, въпреки намалените продажби, също трябва да намалят своите маржове и печалби, ако искат да помогнат на останалите предприятия по-бързо да се възстановят и по-скоро да започнат да потребяват повече горива.

2. Цената на кризата за управители, мениджъри, работници и служители

Разходът за заплати е едно от най-големите и критични пера за баланса между приходите и разходите в предприятията. Фактът, че по време на криза предприятията по цял свят бързат да освободят част от персонала си, само доказва това твърдение.

В този смисъл, по време на кризата управители, мениджъри, работници и служители трябва да имат нагласата да работят на по-ниски възнаграждения, но да останат на работа – както за да не губят тренинг и да повишават квалификацията си, така и за да помогнат на компанията си да излезе по-бързо от кризата, което ще им донесе по-скоро по-високи доходи.

По време на криза мениджърите и работниците трябва да имат нагласата да работят на по-ниски възнаграждения, но да останат на работа – както за да не губят тренинг и да повишават квалификацията си, така и за да помогнат на компанията си да излезе по-бързо от кризата, което ще им донесе по-скоро по-високи доходи.

В противен случай те ще останат безработни за известно време, в което ще загубят трудови навици и квалификация, а когато се върнат на работа – ще се върнат на значително по-ниска заплата и тепърва ще започват да навлизат в работен ритъм и да повишават своята квалификация, за да станат отново ефективни. Това е по-бавният път за възстановяването на техните доходи, отколкото предходната хипотеза.

Намаляването на заплатите по време на криза не означава автоматично по-нисък стандарт на живот, защото в същото време цените на всички продукти и услуги също спадат.

Намаляването на заплатите по време на криза не означава автоматично по-нисък стандарт на живот, защото в същото време цените на всички продукти и услуги също спадат. Вероятно стандартът на живот ще се намали, но по-добре по-нисък стандарт, отколкото още по-нисък стандарт, когато останеш без работа.

Ако някой работник или служител предпочете да отиде на борсата, трябва да знае, че обезщетението за безработица е в размер на 60% от осигурителния доход и се получава за период от 4 до 12 месеца, в зависимост от натрупания осигурителен стаж и основанието за прекратяване на трудовия договор.

С намаляване разхода за заплати по време на криза, всяко предприятие ще може да си позволи да продава своите стоки, продукти и особено услуги на по-ниска цена.

С намаляване разхода за заплати, всяко предприятие ще може да си позволи да продава своите стоки, продукти и особено услуги на по-ниска цена, която да бъде адекватна на кризисната ситуация и търговския оборот да върви с възможно по-голяма скорост.

3. Цената на кризата за производители и търговци

По време на криза производителите и търговците трябва веднага да натиснат надолу своите разходи за енергия, горива, труд, суровини, стоки, външни услуги и лихви, за да могат с минимален марж да продават своите продукти и стоки на по-ниски цени, което ще води както до повече приходи, така и до повече събираемост на приходите.

По време на криза търговците и производителите трябва да работят с минимален марж и по-ниски цени, за да правят повече продажби и да имат по-висока събираемост, което ще ускорява търговския оборот и ще увеличава заетостта, доходите и потреблението.

Това ще ускорява търговския оборот и постепенно ще води до всеобща по-висока заетост, по-високи доходи и по-високо потребление.

4. Цената на кризата за доставчиците на професионални и бизнес услуги

Доставчиците на професионални и бизнес услуги са много и най-различни, като започнем от всички видове финансови и административни услуги, минем през рекламата и маркетинга, продължим през разработчиците на софтуер и IT решения и завършим с доставчиците на телекомуникационни услуги, интернет, хостинг и т.н.

По време на криза доставчиците на професионални и бизнес услуги трябва да намалят разходите за заплати, маржа и цените си, за да бъдат достъпни за всички предприятия, което ще помогне на клиентите им по-бързо да се възстановят от кризата.

Всички тези услуги са жизнено необходими за всички компании по време на криза и затова техните доставчици също трябва да преразгледат заплатите на своите служители, да редуцират всички свои разходи и да намалят маржа и цените си, за да могат повече компании да ползват техните услуги.

Колкото повече компании по време на криза могат да ползват жизненоважните професионални и бизнес услуги за своята дейност, толкова по-бързо ще се възстановят от кризата и след това ще ползват повече и по-скъпи услуги.

5. Цената на кризата за наемодателите

Наемодателите, по време на криза, е по-добре да получават някакви доходи от своите имоти, отколкото никакви. Вярно е, че някои от тях ползват банкови кредити, но това е още една причина да имат наематели срещу по-ниски приходи, които да им позволят да си плащат поне лихвите по кредитите, отколкото да не могат да плащат дори и тях.

По време на криза наемодателите трябва значително да редуцират наемите, които търсят от своите наематели, ако искат да останат с някакви приходи, докато се възстанови пазарът на наеми на недвижими имоти.

Ако някой наемодател се изкуши да събира непосилни или неадекватни за кризата наеми, най-вероятно само ще ги фактурира и ще има да ги взема, докато наемателят му в тази криза не се изнесе при наемодател, който ще му предложи по-изгоден наем. Това важи както за наемите на фирми, така и за наемите на граждани.

Колкото повече наематели разберат, че трябва значително да редуцират наемите на своите наематели до техните реални възможности по време на криза, толкова по-бързо ще се възстановят от кризата фирмите и гражданите, и толкова по-бързо ще се оживи и възстанови пазарът на наеми на недвижими имоти.

 

6. Цената на кризата за банките

Банките няма да повторят грешката от предходната криза и рязко да повишат лихвите и да притискат длъжниците да погасяват кредите си. Банките не могат да очакват, че всички хора и целият бизнес ще направят компромис със своите заплати, приходи, марж и печалби, за да могат да плащат по-високи лихви и да погасяват главниците по кредитите си.

Банките ще трябва рязко да повишат своята ефективност и дигитализация на услугите, за да намалят разходите си, което ще им позволи да намаляват лихвите по кредитите и да разсрочват тяхното погасяване.

Очевидно в тази криза банките ще трябва рязко да повишат своята ефективност, основно с намаляването на персонала и разхода за заплати, както и чрез максимална дигитализация на услугите си. Така те ще могат да си позволят да предложат на своите клиенти по-ниски лихви и удължени срокове за погасяване на текущите кредити, за да могат те по-бързо да се възстановят от кризата, след което да ползват повече на брой кредити и банкови услуги.

В кризата много предприятия ще фалират и ще оставят своите кредити необслужени, от което банките ще понесат допълнителни загуби. По-тежките загуби от фалиралите предприятия обаче ще останат за техните клиенти и доставчици, които по принцип не обезпечават своите вземания така, както банките го правят.

 

7. След възстановяване на заетостта, маржовете и печалбите трябва да се повишават

В никакъв случай не искам някой да остава с впечатлението, че съм привърженик на ниските маржове и печалби. Те са приложими докато се възстановяваме от кризата и заетостта се възстанови.

След възстановяване на заетостта, маржовете и печалбата трябва постепенно да се повишават, за да може постепенно да се повишават и доходите, а чрез тях и потреблението, което, от своя страна, ще води до растеж на икономиката и още по-високи доходи.

След възстановяване на заетостта, единственият начин за постепенното повишаване на доходите и потреблението е постепенното повишаване на маржа и печалбите. Именно заради по-ниските маржове и печалби, доходите в България са значително по-ниски от доходите в Западна и Северна Европа. Разбира се, производителността на труда също е от значение, но колкото и да си производителен, при нисък марж, няма как да реализираш висок доход или печалба.

Кой какво ще загуби, за да се възстановим по-бързо

Никой нищо няма да загуби, за да се възстановим по-бързо – само ще спечели по-малко пари за определен период от време, което няма да го лиши от нещата, от които наистина има нужда.

Всъщност от казаното по-горе следва да обобщим, че никой нищо няма да загуби, за да се възстановим по-бързо от кризата – просто за един период от време всеки ще спечели по-малко в абсолютна стойност, което няма да му попречи да живее нормално, нито ще го лиши от нещата, от които наистина има нужда.

 

Кризата може да е продължителна, а ресурсите на държавата – недостатъчни

Кризата може да е продължителна, а ресурсите на държавата – недостатъчни за подкрепа на заетостта, но ако работещите и бизнесът платят своята цена за запазване на заетостта и търговския оборот, тогава много по-бързо ще се възстановим от нея, отколкото да се оставим на обичайните кризисни явления (като растяща междуфирмена задлъжнялост и масови фалити).

Ще се възстановим по-бързо, дори и с недостатъчни ресурси на държавата, ако всеки солидарно заплати своята цена за излизане от кризата.

Всъщност всяка една икономика може да се възстанови сравнително бързо, независимо от ресурсите на своята държава, ако има солидарното разбиране, че всеки трябва да плати част от цената за излизането от кризата.

Ако всеки започне да дърпа чергата към себе си и смята, че някой друг или всички други трябва да платят по-висока или цялата цена, докато той запазва своите заплати, приходи, марж и печалба, то тогава ще затъваме в блатото на по-бавното възстановяване от икономиките, в които има повече разбиране и солидарност, макар и с по-слаби държави.

Публикации от Kreston Bulmar

Виж повече публикации

Запитай

Ако имате нужда от по-добър счетоводител или бизнес консултант, моля направете запитване.