Как да си събера вземанията от клиенти?

3057 Прочитания

На първо място е необходимо да бъдат изяснени няколко основни понятия.

  • „Неизпълнение на парично задължение” е налице, когато длъжникът е изпаднал в забава.
  • „Забава” е налице, когато:
    • в договора има предвидена конкретна дата, на която следва да се плати („падеж”);
    • в договора е предвиден период от време, след изтичането на който трябва да се плати („срок”);
    • в договора не е предвиден нито падеж, нито срок – в този случай на длъжника трябва да се даде подходящ срок да изпълни, след изтичането на който той изпада в забава. Даването на подходящ срок за изпълнение става с покана.
  • „Неплатежоспособност” - (съгласно Търговския закон) „Неплатежоспособен” е търговец, който не е в състояние да изпълни свои изискуеми задължения, посочени в закона. Законът въвежда и три хипотези (три оборими презумпции за неплатежоспособност) при наличието, на които се предполага, че търговецът е неплатежоспособен: предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години;  неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори; неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. 
адв. Цветан Терзийски Автор на статията:

адв. Цветан Терзийски

Адвокат

Доброволно уреждане на отношенията с длъжниците

Когато длъжникът е добросъвестен, е препоръчително отношенията да се уредят чрез разсрочване и отсрочване, а в някои случаи, когато длъжникът има възможност да плати само част от своите задължения, чрез опрощаване на част от задължението (например лихви, неустойки, разноски, част от главница).

За ефективното събиране на вземанията е много важно да се поддържа постоянна комуникация с длъжника.

Най-често длъжниците изпитват страх от това, че кредиторът им може да предприеме действия, които да доведат до:

  • запор по банковите сметки и върху други вземания;
  • предсрочна изискуемост на кредити, включително ипотечни;
  • ограничаване на достъпа до кредитиране от банки;
  • увреждане на репутацията пред клиентите;
  • цедиране (прехвърляне) на вземането, по което са задължени, на трети лица, включително на  "събирачески (колекторски) фирми";
  • опис и продажба имущество, включително на движими вещи в дома, офиса или търговския обект.

Първи стъпки, още преди пристъпване към събиране на вземанията

  1. Проучване на имущественото състояние на длъжника и неговата платежоспособност с всички достъпни средства:
    • чрез публично достъпни източници – в Служба по вписванията (за имоти), в Търговски регистър (за запори на дружествени дялове, несъстоятелност, Годишни финансови отчети); в сайта на НАП (за публични задължения); в регистъра на длъжниците на КЧСИ; в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ); други търсения в интернет;
    • чрез неформални и неофициални източници на информация – клиенти и партньори на длъжника, негови съдружници, служители и т.н.
  2. Проучване на добросъвестността на длъжника. Информация за това може да се почерпи най-вече от личния контакт и комуникацията с него. Личният контакт и комуникация с длъжника, в съчетание с направено предварително проучване, са най-бързият и лесен да си създадем впечатление относно отношението на длъжника към съществуващия проблем и евентуалното му желание той да бъде разрешен по един или друг начин.
    Следва да се има предвид, че някои длъжници използват разговорите и преговорите със своя кредитор, като начин за забавяне на действията по принудително събиране на вземането и за получаване на отсрочка, с цел да се разпоредят в това време с активите си. В този смисъл, е много важно да се направи правилна преценка относно добросъвестността на длъжника.
  1. Едновременно с горните две стъпки, още на този етап следва да бъдат анализирани възможните  и конкретните мерки, които биха могли да бъдат предприети за директно събиране на вземането и/или за обезпечаване на бъдещото събиране на вземането:
    • при доброволното събиране е възможно това да стане чрез: телефонни обаждания, лични срещи и сключване на споразумение за отсрочване или разсрочване на задълженията, най-добре с нотариална заверка на подписа; погасяване на задължението чрез даване вместо изпълнение (например чрез даване на стока, която по стойност покрива размера на вземането); прехвърляне (цесия) на вземането на трето лице срещу определена цена и др.
    • при доброволно обезпечаване на вземанията е възможно това да стане чрез: предоставяне на банкова гаранция от длъжника; сключване на лично поръчителство от длъжника; встъпване в дълга от трети лица; подписването на запис на заповед; учредяването на залог и/или ипотека.
    • при принудително обезпечаване на вземанията е възможно това да стане чрез: налагането на запор, възбрана или други подходящи мерки въз основа на издадена от съда обезпечителна заповед.
    • при принудително събиране на вземанията е възможно това да стане чрез: съдебни производства и производства по принудително събиране на вземанията.

Обезпечаване на вземанията с оглед бъдещото им ефективно събиране

С оглед яснота, най-общо посочваме видовете обезпечения и обезпечителни мерки:

  • Ипотека – учредява се върху недвижими имоти или кораби;
  • Залог – учредява се върху движими вещи и вземания.
  • Възбрана и запор. Възбрана се налага върху недвижими имоти, а запор – върху движими вещи, вземания, ценни книги, акции и дружествени дялове, права върху обекти на индустриална собственост на длъжника (право върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и порода животно).

 

Съдебни производства

  1. Заповедно производство.

При него кредиторът подава заявление по образец до съда, с което заявява, че длъжникът му дължи определена сума. Съдът издава документ, наречен "заповед за изпълнение". Заповедите за изпълнение се делят на т.нар. „обикновена” и заповед за незабавно изпълнение. Независимо от вида на заповедта за изпълнение, тя се връчва (при „обикновената” заповед за изпълнение – от съда, а при заповедта за незабавно изпълнение – от съдебния изпълнител) на длъжника, като длъжникът може да възрази срещу нея в 2-седмичен срок. Ако длъжникът не възрази, заповедта за изпълнение влиза в сила.  Ако длъжникът обаче възрази, кредиторът трябва да предяви иск в едномесечен срок и да представи доказателства пред заповедния съд за предявения иск. Законът предвижда и едно изключение – когато длъжникът е платил задължението си 2-седмичния срок за доброволно изпълнение, тогава режимът за подаване на възражението, действието на възражението и процесуалният ред за защита са различни. Изпълнителният лист се издава въз основа заповедта за изпълнение (при „обикновената” заповед за изпълнение – след влизането на заповедта за изпълнение в сила, а при заповедта за незабавно изпълнение – след издаването на заповедта за изпълнение и преди влизането и в сила). Като средство за защита на длъжника при издаден изпълнителен лист въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение (при заповед за незабавно изпълнение) е предвидена възможността длъжникът да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение.

Заповедното производство се препоръчва винаги, когато се цели бързина и когато са налице предпоставките, предвидени в закона. От значение е и преценката относно това дали: длъжникът е платежоспособен и дали съществува опасност да отчужди своето имущество; длъжникът пребивава на адреса, където е седалището му, и затова няма да възрази; имаме основания да считаме, че длъжникът няма да възрази.

  1. Производство за обезпечаване на иск (чрез запор, възбрана или други мерки).

При това производство се подава молба до съда, с която се иска да бъде допуснато обезпечаване на бъдещ иск или на висящо (което не е приключило) исково производство чрез налагането на запор, възбрана или други мерки.

  1. Исково производство.

Това е класическо съдебно производство, в което искът се завежда пред съда по седалище на ответника. Искове до 25 000 лева се завеждат пред съответния районен съд, а над 25 000 лева – пред съответния окръжен съд. Производството е три-инстанционно, но решението на втората инстанция подлежи на принудително изпълнение, дори и да е обжалвано пред върховния касационен съд (ВКС).

  1. Несъстоятелност.

Производство по несъстоятелност се развива, когато търговецът е неплатежоспособен или свръх-задължен. Това е производство по универсално принудително изпълнение, в което участват всички кредитори на длъжника, като се осребрява цялото секвестируемо имущество на длъжника. Орган на изпълнението е синдикът, а съдът контролира цялото производство.

Изпълнително производство по реда на ГПК

Дело се образува въз основа на изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение (например удостоверение от съдебен изпълнител, че изпълнителният лист е приложен към друго изпълнително дело). Производството се осъществява от частен или държавен съдебен изпълнител, който изпраща покана за доброволно изпълнение, налага запори и възбрани, извършва опис и продажба на имущество, изпълнява върху вземания на длъжника и върху права върху обекти на индустриална собственост на длъжника (право върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и порода животно), а при получаването на суми в хода на изпълнението, превежда събраните суми на кредиторите на база на привилегиите им.

Принудително изпълнение по реда на Закона за особените залози

За може да се пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ е необходимо преди това да има учреден във Ваша полза особен залог.
В това производство принудителното удовлетворяване на вземането Ви би могло да стане по-бързо, по-евтино и без участието на съд, с изключение на случаите, в които е предвидена възможността определени действия да бъдат обжалвани.

Практически препоръки за по-ефективно събиране на вземания

  1. Колкото по-бързо бъдат предприети действия по събиране на вземането, толкова по-голям е шансът то да бъде събрано. Най-голям е шансът вземането да бъде събрано до 3 месеца от настъпване на забавата, а след това събираемостта рязко спада, освен в случаите, когато е учредено обезпечение (залог или ипотека), което в достатъчна степен обезпечава вземането Ви.
  2. Доброволният начин за уреждане на задълженията винаги е за предпочитане пред принудителния, защото спестява време, разноски и стрес. В случая важи юридическият принцип: „И най-лошото споразумение е по-добро от най-доброто съдебно решение (най-добрият спор)".
  3. Писменият договор във всички случаи е за предпочитане пред устния. Доказването на съществените елементи на устния договор (цена, срокове и предмет) винаги е трудно при липса на писмен договор. Сама по себе си, фактурата не е писмен договор и не доказва вземането.
  4. При договори с предаване на стоки и/или услуги винаги съставяйте приемо-предавателни протоколи, подписани от упълномощени представители на страните.
  5. Частичното плащане по фактура е доказателство, че длъжникът признава задължението си, поради което приемайте частично плащане, дори и да е минимално.
  6. Договорът винаги трябва да съдържа конкретни, ясни и недвусмислени клаузи, най-вече относно предмета, изпълнението, цената, начина и сроковете за плащане.
  7. При сключване на споразумение за разсрочено или отсрочено плащане, настоявайте то да бъде с нотариална заверка на подписите.
  8. Искайте обезпечение на бъдещия си иск.
  9. Образувайте изпълнителни дела само при съдебни изпълнители, които познавате, на които се доверявате и/или които се ползват с добро име като професионалисти.
  10. Ползвайте адвокат, който има необходимите юридически знания, опит и компетентност в областта на различните граждански производства.
  11. Не спирайте да търсите комуникация с длъжника.
  12. Събирайте колкото се може повече информация относно имуществото на длъжника и неговите задължения към други кредитори, включително към НАП.
  13. Работете само с коректни и добросъвестни клиенти, на които имате доверие, защото всеки настоящ клиент е потенциален бъдещ длъжник.

Запитай

Ако имате нужда от по-добър счетоводител или бизнес консултант, моля направете запитване.