Държавна компенсация 60/40 за запазване на работни места по време на извънредното положение

13286 Прочитания

Във връзка с въведеното на 13 март в страната извънредно положение и с обнародвания на 24 март Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (Закон за извънредното положение), много работодатели спряха дейността си, което доведе до необходимост от освобождаване на персонала. В тази връзка правителството прие мярка за компенсация на работодателите за част от възнагражденията на персонала, за да се запази заетостта (ПМС № 55 от 30 март 2020 г.).

Компенсации са сумите, които ще бъдат изплащани на работодателите за запазване заетостта на работниците и служителите, когато работата е преустановена поради обявеното извънредно положение.

Кой ще има право на компенсации за запазване на работни места

Със Закона за извънредното положение се прие мярка за изплащане на компенсации на работодателите, които са пряко засегнати от издадената заповед за спиране на работата за някои конкретни икономически дейности. Важен момент тук е, че работата трябва да е преустановена със заповед на работодателя, която да е издадена на основание издадената от министъра на здравеопазването заповед.

За да има едно предприятие право на компенсации за запазване на работни места, то трябва да оперира в някоя от посочените в постановлението на МС икономически дейности и работата в него да е преустановена напълно или частично.

Компенсации ще се изплащат на работодателите, които са пряко засегнати от заповедта на здравния министър и тяхната дейност е напълно преустановена. Това са всички дейности, които са посочени в приложение към постановлението на Министерски съвет – хотели, ресторанти, търговски обекти в моловете, кина и т.н. Тази група предприятия няма да е необходимо да доказват спад на приходите.

Работата може да е преустановена за цялото или за част от предприятието или за отделни работници и служители. Когато работата е преустановена със заповед на работодателя, тя трябва да е издадена във връзка с извънредното положение и въведените мерки за преустановяване на работа в определените в постановлението икономически дейности.

Компенсации ще бъдат изплащани и на работодатели, които не са пряко засегнати от заповедта за затваряне на някои обекти поради въвеждане на карантина. На практика всички предприятия, които са преустановили дейността си с издаване на вътрешна заповед, във връзка с мерките за ограничаване на заразата, ще имат право на компенсации от държавата. Важно допълнително условие е, че те трябва да докажат и поне 20% спад в приходите за месеците, за които искат компенсации.

Работодателите въвели непълно работно време за периода на извънредното положение също имат право на компенсации от държавата за запазване на работни места.

Освен на напълно или частично преустановилите работа предприятия, компенсации за запазване на работни места ще се изплащат и на такива, в които е въведено непълно работно време съгласно новата разпоредба на Кодекса на труда, която даде възможност на работодателите да въведат непълно работно време за периода на извънредното положение (чл.138а, ал.2 от КТ). В тази хипотеза също се изисква доказване на поне 20% спад в приходите.

Все пак, не абсолютно всички предприятия ще имат право на компенсации. В постановлението са определени някои изключения. Така например, при никакви условия няма да се изплащат компенсации на работодателите, които оперират в някоя от следните дейности по класификатора на икономическите дейности (КИД) от 2008:

A – Селско, горско и рибно стопанство;
K – Финансови и застрахователни дейности;
O – Държавно управление;
P – Образование;
Q – Хуманно здравеопазване и социална работа;
T – Дейности на домакинства като работодатели; Недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление;
U – Дейности на екстериториални организации и служби.

Намалелите с 20% приходи не са самостоятелно основание за изплащане на компенсации за запазване на работни места.

Голяма част от предприятията смятат, че ще имат право на компенсации поради това, че приходите на компанията са намалели с повече от 20% в сравнение със същия месец на 2019 г. Тази хипотеза, обаче, не може да бъде използвана самостоятелно, а само с една от другите две хипотези, а именно или (1) работата да е преустановена напълно или частично със заповед на работодателя, или (2) в предприятието да е въведено непълно работно време.

Намалелите приходи, за месеца за който се иска компенсацията, се сравняват със същия месец от предходната година. Така например, ако заявлението се подава през април 2020 г., за база ще се вземе март 2020 г. и приходите от него ще се сравнят с тези от март 2019 г. Когато, обаче, компанията е открита след 1-ви март 2019 г. приходите ще се сравнят с осреднените приходи за месеците януари и февруари на 2020 г.

  • Изискванията за получаване на компенсации за запазване на работни места са много и всеобхватни и не е ясно колко от работодателите в България ще успеят да отговорят на всички тях.

Предприятията, които ще имат право на компенсации за запазване на работни места, ще трябва да отговарят и на ред допълнителни условия, като:

  • да са местни или чуждестранни компании или местни физически лица, които извършват дейност в страната;
  • да нямат задължения към държавата или общините за данъци, акцизи, мита, осигурителни и други вноски към бюджета, включително и лихви по тях;
  • да не са обявени в несъстоятелност или в процедура по несъстоятелност или ликвидация;
  • да гарантират запазване на заетостта на служителите за период, не по-малък от този, за който са им изплатени компенсации;
  • през периода на изплащане на компенсациите да не прекратяват договори на работници или служители на основание закриване на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работата или спиране на работа за повече от 15 работни дни;
  • да нямат нарушения, установени с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, за период от 6 месеца преди издаването на заповедта за спиране на работата. Нарушенията, които попадат в това изискване, са за: несключване на трудов договор преди постъпването на работа; несключване на трудовите договори в писмена форма; неподадени в срок уведомления; непредоставяне на служителя на подписан договор и уведомление за сключването му преди постъпването му на работа; неспазване на забраната за едностранно изменение на условията по трудовия договор; забавяне на начисляване и изплащане на възнагражденията на служителите; забавяне на изплащането на обезщетенията по Кодекса на труда; неизплащане на гарантирания минимум от заработените възнаграждения на служителите; неспазване на изискванията за наемане на лица, ненавършили 18-годишна възраст, или наемане на незаконно пребиваващи в страната граждани на трети държави.
  • Компенсации за запазване на работни места ще бъдат изплащани за периода на извънредното положение, но за не повече от 3 месеца.

Компенсациите ще бъдат изплащани, когато работата е била преустановена за целия или за част от периода на извънредното положение, но за не повече от 3 месеца. Без значение колко дълго ще продължи извънредното положение, те ще бъдат изплащани за най-много 3 месеца.

  • Процедурата за кандидатстване за компенсации за запазване на работни места е открита в Бюрата по труда и заявления ще се приемат до 21 април 2020 г.

Агенция по заетостта вече откри процедура за кандидатстване на работодателите за изплащане на компенсациите за запазване на работни места. Тази процедура беше публикувана на сайта на Агенцията по заетостта, където може да се намери и повече информация за реда и условията за кандидатстване по процедурата, както и документите, които е необходимо да се попълнят от работодателите.

Какъв е размерът на компенсациите

Размерът на изплащаните компенсации за запазване на работни места е определен на 60% от осигурителния доход на работниците и служителите за месец януари 2020 г. Трябва да се направи разграничение между брутното възнаграждение на служителите и техния осигурителен доход. В България има нормативно определен таван на осигурителния доход и за 2020 г. той е в размер на 3 000,00 лв.

Осигурителните вноски за работниците и служителите се внасят върху не по-малко от минималните осигурителни доходи, определени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), за съответните длъжности, според икономическата дейност на работодателя, но върху не повече от определения в същия закон максимален осигурителен доход за съответната година.

Максималният размер на компенсацията за запазване на работно място може да бъде 1 800 лв. – тоест 60% от максималния осигурителен доход за страната, който е 3 000 лв.

При така предложената схема за подпомагане на бизнеса, може да се окаже, че за някои работодатели ще бъде по-изгодно да уволнят служителите си и след възстановяване на работата в нормалните ѝ обеми – да ги назначат отново.

Така например, ако брутното договорено възнаграждение на един служител е в размер на 5 000,00 лв., Държавата ще покрие само 1 800,00 лв. или 60% от максималния осигурителен доход, който е 3 000,00 лв.

 

Какъв е периодът за изплащане на компенсациите

В случай че извънредното положение продължи повече от 3 месеца, компенсациите за запазване на работни места ще се изплащат максимум за 3 месеца.

В постановлението на Министерски съвет е регламентирано, че компенсации за запазване на работни места ще бъдат изплащани за времето, през което предприятията са преустановили работа по време на извънредното положение, или за част от него, но за не повече от 3 месеца.

 

Гарантиране на пълното възнаграждение на служителите

В постановлението на Министерски съвет е предвидено, че в случаите на изплащане на компенсации от държавата, работодателят трябва да изплати разликата до пълния размер на брутното договорено възнаграждение, дори и ако то е значително над осигурителния доход.

  • Работодателят е длъжен да изплати на служителите пълното възнаграждение, независимо от размера на държавната помощ – в противен случай ще трябва да възстанови получените от държавата средства.

Предвидено е също работодателите, които не изплатят пълния размер на възнагражденията, заедно с всички дължими осигурителни вноски и данъци, да възстановяват получените от държавата компенсации.

 

Документи за кандидатстване

Работодателите, които желаят да кандидатстват за тези компенсации, следва да представят заявление за изплащане на компенсации. Заявлението е по утвърден образец на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта и може да бъде свалено от сайта на агенцията.

Заявленията от работодателите могат да бъдат подадени както на място, така и по електронен път в дирекция Бюро по труда, която обслужва територията по месторабота на работниците и служителите.

Когато предприятието е преустановило напълно дейността си вследствие на издадена заповед от държавен орган, не е необходимо да доказва намалели приходи.

Когато работата в предприятието е напълно или частично преустановена вследствие на издадената заповед от държавен орган, към заявлението се прилагат и:

  • заповедта на работодателя, с която работата в предприятието е преустановена напълно вследствие на издадена заповед от държавен орган;
  • списък на служителите, за които се иска изплащане на компенсации, който трябва да съдържа трите имена и ЕГН на служителите, както и броят работни дни, за които работата е била преустановена.

Когато предприятието не е пряко засегнато от заповед за преустановяване на работа, издадена от държавен орган, но все пак е преустановило работата, то ще трябва да докаже спад в приходите с поне 20%.

Когато работодателят е приложил паралелно две от мерките – издал е заповед за преустановяване на дейността на част от служителите и е въвел непълно работно време за друга част от служителите, се подават две заявления – за всяка от двете мерки. Към заявленията се прилагат и:

  • заповедта за частично преустановяване на дейността (чл.120в, ал.1 от КТ) и/или заповедта на работодателя за въвеждане на непълно работно време (чл.138а, ал.2 от КТ);
  • един общ списък на служителите, за които се иска изплащане на компенсации, който трябва да съдържа трите имена и ЕГН на служителите, както и броят работни дни, за които работата е била преустановена, и съответно работното време – намалено;
  • документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби с не по-малко от 20% през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението, спрямо същия месец на предходната година.

Срок за кандидатстване

Срокът за подаване на заявленията от работодателите е определен до 21.04.2020 г., а за подадени в срок ще се считат документите, които са подадени до 17:00 ч. на тази дата.

Този срок обаче е изпълним само ако работодателите подават информация за целия период за изплащане на компенсациите. Това би могло да доведе до необходимост за коригиране на вече подадените данни, тъй като работодателите не могат да знаят предварително дали някой от служителите няма да се разболее в 3-месечния период и да представи болничен лист. За съжаление, в процедурата за кандидатстване не е предвидена възможност за коригиране на данните.

От постановлението на Министерски съвет не става ясно дали при подаване на документите трябва да се посочи максималният 3-месечен период за изплащане на компенсациите, или заявленията ще се подават за всеки отделен месец от периода.

Все още не става ясно дали при подаване на документите трябва да се посочи максималният 3-месечен период за изплащане на компенсациите, или заявленията ще се подават за всеки отделен месец от периода.

След подаване на документите от страна на работодателите, директорът на съответната дирекция Бюро по труда ще сформира комисия, която да ги разгледа и да вземе решение дали работодателят отговаря на изискванията за изплащане на компенсации.

Част от информацията ще бъде събирана от комисията по служебен път, като например:

  • за задълженията на работодателя към бюджета – от НАП;
  • за нарушенията по прилагането на разпоредбите на Кодекса на труда – от Инспекцията по труда.

Комисията следва да разгледа документите в 7-дневен срок от подаване на заявлението от работодателя и да вземе решение за съответствие с изискванията. След това Бюрото по труда трябва да уведоми кандидатствалите работодатели за решенията на комисията.

В същия 7-дневен срок директорът на Бюрото по труда трябва да изпрати до Агенцията по заетостта списък с работодателите, които отговарят на условията за изплащане на компенсации. Агенцията, от своя страна, трябва да обобщи информацията и да я изпрати до НОИ, където да се изчислят и изплатят компенсациите на работодателите.

Задължения за работодателите, получили компенсации

Работодателите, които са получили компенсации, ще трябва да дадат някои гаранции за запазване на заетостта на служителите. Те няма да имат право да уволняват служители, за които са получили компенсации на някое от основанията, предвидени за уволнения – като например поради закриване на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работата или спиране на работа за повече от 15 работни дни (чл.328, ал.1, т.2, 3 и 4 от КТ), минимум за срока, за който са получавали компенсации.

За да получат компенсации за запазване на работни места, работодателите се обвързват с гаранции за запазване на работните места, а ако ги нарушат – ще връщат получените компенсации.

В случай че работодателят отмени заповедта за преустановяване на работа или отмени заповедта за въвеждане на непълно работно време през периода на изплащане на компенсациите, той е длъжен да уведоми за това Агенция по заетостта, включително по електронен път, в срок до 3 работни дни. Това уведомяване се извършва с цел да се спре изплащането на компенсациите към работодатели, които са възстановили нормалния си ритъм на работа.

  • При възстановяване на работата през периода на изплащане на компенсациите, работодателите трябва да уведомят Агенцията по заетостта в срок до 3 работни дни, за да се спре изплащането на компенсации.
  • Инспекцията по труда ще следи за спазване на задълженията от работодателите.

Контролът по спазване на декларираните обстоятелства, както и по запазване на заетостта на работещите, е предоставен на Инспекцията по труда, която ще осъществява контролна дейност и ще уведомява НОИ за установените нарушения.

 

Анализ на разходите на работодател при уволнение или запазване на служител чрез компенсации

За да се онагледи цялата процедура на изплащане на компенсации, ще бъде най-подходящо да се разгледат няколко примера. Каква би била ползата за работодателите, ако запазят работниците си (докато не работят) и получат компенсации, както и каква би била ползата, ако се освободят от тях възможно най-бързо.

В примерите ще се анализират служители от различни нива на възнаграждение, за да се обхванат най-честите случаи. Първият е назначен с брутно възнаграждение в размер на 3 900,00 лв. на месец (3138 лв. нето) – това е скъпо платен персонал, а вторият е назначен с брутно възнаграждение от 1 600,00 лв. на месец (1 242 лв. нето) – близко до средното възнаграждение за страната.

При уволнение поради обективна невъзможност за изпълнение на работата например, или поради намаляване обема на работата, на тези трима служители работодателят ще дължи следните обезщетения:

  • за неизползвания платен годишен отпуск (чл.224 от КТ);
  • за неспазения срок на предизвестие (чл.220 от КТ);
  • за оставане без работа (чл.222, ал.1 от КТ).

При уволнение поради намаляване обема на работа, съкращаване на щат, закриване на част от предприятието или спиране на работа за повече от 15 работни дни, работодателите дължат обезщетения – за неползван платен отпуск, за неспазен срок на предизвестие и за оставане без работа.

Обезщетението за неизползвания отпуск няма да окаже влияние, тъй като то е дължимо при всички видове прекратяване на трудовия договор. Затова в примерите ще бъдат разгледани само обезщетенията за неспазено предизвестие и за оставане без работа.

По-важни са именно обезщетенията, които биха оказали по-сериозно влияние на разходите на работодателя. И двете са в размер на една брутна работна заплата, ако се приеме, че срокът за предизвестие е стандартен – т.е. едномесечен. Разликата между двете обезщетения е, че за разлика от обезщетението за неспазено предизвестие, върху обезщетението за оставане без работа се дължат и осигурителни вноски за сметка на работодателя, което увеличава допълнително разходите на предприятията.

При оценката на ефективността на ползването на компенсация, трябва да се анализира не само разходът за един служител за запазване на работното му място за периода, в който той няма да работи, но и минимално регламентираният разход за него, след като се върне на работа. Целият този разход трябва да се съпостави с очакваната производителност на служителя, с оглед на възможните приходи на предприятието, след отмяна на ограничителните мерки в България и по света.

 

1. Алтернативни разходи на работодател за служител с месечно брутно възнаграждение от 3 900 лв.

1.1. Разходи на работодателя при незабавно уволнение на служителя:

  • Обезщетение за неспазено предизвестие – 3900,00 лв.
  • Обезщетение за оставане без работа – 3900,00 лв.
  • Осигуровки за сметка на работодателя за обезщетението за оставане без работа върху осигурителния максимум 3000,00 лв. – 594,00 лв.

Общо разходи за работодателя: 8 394,00 лв.

1.2. Месечен разход за работодателя с 60% компенсация, докато служителят не работи:

  • Компенсации от НОИ – 1800,00 + 340,56 лв. (60% от осигурителния доход 3 000 лв. + 60% от осигуровките за сметка на работодателя)
  • Възнаграждение – 3900,00 лв.
  • Осигуровки за сметка на работодателя – 567,60 лв.

Общ месечен разход за работодателя: 2 327,04 лв. = 4 476,60 (заплата и осигуровки) – 2140,56 лв. (компенсация)

1.3. Общ минимален разход на работодателя за запазен служител, който не е работил 1 месец и на който ще трябва да се плаща минимум 1 месец пълно възнаграждение:

6 794,64 лв. = = 2 327,04 лв. (заплата за 1 месец не работене с компенсации) + 4 467,60 лв. (разход за 1 месец работа без компенсации).

1.4. Общ минимален разход на работодателя за запазен служител, който не е работил 2 месеца и на който ще трябва да се плаща минимум 2 месеца пълно възнаграждение:

13 589.28 лв. = 4 654,08 лв. (заплата за 2 месеца неработене с компенсации) + 8 935,20 лв. (разход за 2 месеца работа без компенсации).

1.5. Общ минимален разход на работодателя за запазен служител, който не е работил 3 месеца и на който ще трябва да се плаща минимум 3 месеца пълно възнаграждение:

20 383,92 лв. = 6 981,12 лв. (заплата за 3 месеца неработене с компенсации) + 13 402,80 лв. (разход за 3 месеца работа без компенсации).

Забележка: Осигурителните вноски за сметка на работодателя са изчислени в размерите за служители работещи при условията на трета категория труд и 0.4% вноска за фонд Трудова Злополука и Професионална Болест (ТЗПБ)

При анализа на разходите трябва да се има предвид, че ако прогнозата за ефективността на един служител не се оправдае и той трябва да бъде освободен след изтичане на задължителния период за запазване на неговото работно място и размер на възнаграждението, то тогава към общия разход ще трябва да се добави и разходът за неговото освобождаване, за който изчисления бяха направени по-горе в т.1.1.

Ако прогнозата за ефективността на един служител, чието работно място е било запазено с компенсации от държавата, не се оправдае, и ако той трябва да бъде освободен след изтичане на периода, за който работодателят е длъжен да запази работното му място и възнаграждение, то тогава към общия разход за този служител ще трябва да се добави и разходът за неговото по-късно освобождаване.

2. Алтернативни разходи на работодател за служител с месечно брутно възнаграждение от 1 600 лв.

2.1. Разходи на работодателя при незабавно уволнение на служителя:

  • Обезщетение за неспазено предизвестие – 1 600,00 лв.
  • Обезщетение за оставане без работа – 1 600,00 лв.
  • Осигуровки за сметка на работодателя – 316,18 лв.

Общо разходи за работодателя: 3 516,80 лв.

2.2. Месечен разход за работодателя с 60% компенсация, докато служителят не работи:

  • Компенсации от НОИ – 960,00 лв. + 181,64 лв.
  • Възнаграждение – 1 600,00 лв.
  • Осигуровки за сметка на работодателя – 302,72 лв.

Общ месечен разход за работодателя: 761,08 лв. = 1 902,72 (заплата и осигуровки) – 1 141,64 (компенсация).

2.3. Общ минимален разход на работодателя за запазен служител, който не е работил 1 месец и на който ще трябва да се плаща минимум 1 месец пълно възнаграждение:

2 663,38 лв. = 761,08 лв. (заплата за 1 месец неработене с компенсации) + 1 902,72 лв. (разход за 1 месец работа без компенсации).

2.4. Общ минимален разход на работодателя за запазен служител, който не е работил 2 месеца и на който ще трябва да се плаща минимум 2 месеца пълно възнаграждение:

5 327,60 = 1 522,16 лв. (заплата за 2 месеца неработене с компенсации) + 3 805,44 лв. (разход за 2 месеца работа без компенсации).

2.5. Общ минимален разход на работодателя за запазен служител, който не е работил 3 месеца и на който ще трябва да се плаща минимум 3 месеца пълно възнаграждение:

7 991,40 = 2283,24 лв. (заплата за 3 месеца неработене с компенсации) + 5 708,16 лв. (разход за 3 месеца работа без компенсации).

* Осигурителните вноски за сметка на работодателя са изчислени в размерите за служители работещи при условията на трета категория труд и 0.4% вноска за фонд Трудова Злополука и Професионална Болест (ТЗПБ)

След пандемичния етап на кризата, във връзка с увеличената безработица, разходите за труд ще спаднат значително, което е още един мотив на работодателите спешно да се освободят от незаетите служители, защото след това ще могат да ги наемат, когато им потрябват, и то на по-ниска цена.

След преминаването на пандемичния етап от кризата и когато животът и икономиката започнат да се възстановяват, на пазара на труда ще има огромно количество безработни, които ще бъдат готови да започнат работа на по-ниски заплати, отколкото преди кризата. Това със сигурност се отчита от всички работодатели и ще бъде силен аргумент незабавно да освободят всички свои служители, за които в момента няма работа или не е достатъчно, а след кризата – да наемат нови хора, когато имат нужда от тях, и при това на по-ниска заплата.

След пандемичния етап на кризата всички заплати ще бъдат понижени, което няма да срине стандарта на живот, защото в същото време цената на много продукти и услуги също ще бъде значително понижена.

След отмяната на ограничителните мерки предстои предоговарянето на заплатите в посока надолу с всички служители, в т.ч. и държавните. Това не означава, че стандартът на живот автоматично ще се намали драстично, защото в същото време цената на много продукти и услуги също ще падне надолу.

Ако извънредното положение продължи повече от 3 месеца, разходите за работодателите ще бъдат огромни, а компенсацията от 60% ще се окаже недостатъчна, за да спаси работните места.

От примерите става ясно, че при продължение на извънредното положение за период, по-дълъг от 3 месеца, работодателите ще реализират огромни загуби дори с получаването на компенсации от държавата. В случаите, в които работникът не работи и неговият труд не реализира никакви приходи за предприятието, да се запази заетостта може да се окаже невъзможна задача, особено когато държавата задължава работодателите да изплатят възнагражденията в пълен размер, ведно с осигурителните вноски и данъците към бюджета.

Много предприятия няма изобщо да се възползват от компенсациите, защото нямат резерви, от които да платят разликата от 40% на своите не произвеждащи доход служители.

Много бизнеси, вследствие на пълното спиране на работата, нямат никакви приходи и няма да имат възможност да изплатят разликата от 40% на работниците си. Още по-малко биха имали средства да изплатят задълженията си към държавата. Това автоматично ги поставя в невъзможност за кандидатстване за изплащане на компенсации.

 

Счетоводно и данъчно третиране на компенсациите

В зависимост от това дали предприятията прилагат Международни или Национални счетоводни стандарти, при отчитане на получени безвъзмездни помощи от държавата, приложими са МСС 20 „Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на правителствена помощ“ или Националния СС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ“.

Съгласно стандартите:

  • Под термина „държава“ се разбира правителството, държавните агенции и подобни органи, които могат да бъдат местни, национални или международни;
  • Терминът „Правителствена/Държавна помощ“ е дефиниран като действие от страна на правителството, чрез което се предоставя икономическа изгода за конкретно предприятие или за група предприятия, отговарящи на определени критерии.

Съгласно националния СС 20 за периода на получаване на държавната помощ:

  • Възнагражденията на персонала и начислените осигурителни вноски за сметка на работодателя се отчитат като текущ разход. Тяхното счетоводно отчитане не се променя заради получената държавна помощ;
  • Безвъзмездно получените държавни средства се отчитат като текущ приход.

По този начин с размера на получената държавна помощ се отчитат приходи, но едновременно с тях и разходи за заплати. Спазват се счетоводните принципи за „Текущо начисляване” и „Съпоставимост между приходите и разходите”.

Съгласно ЗКПО:

  • Разходът за възнаграждения и осигуровки на персонала е признат за данъчни цели в пълен размер.
  • Няма специално данъчно третиране на приходи, отчетени във връзка с получена държавна помощ. Те са признати приходи за данъчни цели и не водят до данъчни преобразувания.

Компенсациите за запазване на работни места са приход за счетоводни и данъчни цели на предприятията, но направените с тях разходи за заплати са също признати за счетоводни и данъчни цели, така че реалният данъчен ефект е нулев – няма да възникне задължение за плащане на корпоративен данък.

На пръв поглед изглежда несправедливо, защото излиза, че законодателят облага с корпоративен данък предоставената от държавата финансова помощ. Реално обаче ефективно данъчно облагане с корпоративен данък няма. Стойността на отчетената като приход получена държавна помощ ще се нетира със съответно равната ѝ част от данъчно признатия начислен разход за възнаграждения.

В резултат – за безвъзмездно финансираното дружество финансовият резултат от получената и изразходвана по предназначение държавна помощ ще е нулев.

Съгласно МСС 20 за периода на получаване на държавната помощ безвъзмездно получените държавни средства също могат да се отчитат като текущ приход, като начинът на счетоводното третиране е идентичен с този по Националния стандарт. Този метод е описан в стандарта като „Брутен подход“.

Според МСС 20 може да бъде приложен и алтернативен „Нетен подход“, при който получените безвъзмездни средства се отчитат, без да оказват влияние на текущите приходи и разходи. При него разход се отчита само до размера на загубата на икономически ползи за сметка на безвъзмездно финансираното лице, т.е. разходите за възнаграждения и осигуровки, които остават за негова сметка. Това става, като в процеса на получаване на безвъзмездните средства и последващото им използване за погасяване на задължение се създава и закрива разчет.

Публикации от Kreston Bulmar

Виж повече публикации

Запитай

Ако имате нужда от по-добър счетоводител или бизнес консултант, моля направете запитване.