Данъчно третиране на спонсорство и различия с дарение

2400 Прочитания

Договорът за спонсорство няма изрична правна уредба. Той най-общо би могъл да се дефинира като договор, по силата на който спонсорираното лице получава икономическа помощ от спонсора за реализиране на спортна, културна, научна или друг вид дейност, срещу което се задължава да рекламира спонсора, като популяризира неговото име, търговска марка, дейността или продуктите му. С оглед на това, че липсва изрична правна уредба на договора за спонсорство, страните по него сами определят своите права и задължения, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Договорът за спонсорство не е намерил изрично отражение в нормативните актове. В Закона за корпоративното подоходно облагане липсват дефиниция и специални разяснения за третирането на спонсорството. Не е дадена и легална дефиниция на термина в друг нормативен акт. Затова единствената възможна дефиниция е тази, която се е създавала като обичайна и установила се в практиката. 

Наложилото се в практиката разбиране за основната разлика между дарение и спонсорство е, че срещу спонсорство има насрещна престация, (т.е.стойността на даденото от спонсора не надхвърля полученото обратно от спонсорираното лице), докато при дарение не може да очакваме, че ще получим нещо в замяна.

Ще разгледаме два случая на спонсорство:

Недялка Куфарова Автор на статията:

Недялка Куфарова

Мениджър счетоводно обслужване
  1. Когато срещу предоставената сума или средства се предоставя еквивалентна  насрещна престация под формата на рекламна услуга. Тогава говорим за рекламна услуга, която можем да отнесем като счетоводен разход за реклама.
  1. Когато разходите, които са начислени не са еквивалентни, а превишават стойността на предоставената рекламна услуга, то размерът на това превишение се третира като разход за дарение и тук вече следва да спазваме условия на ЗКПО, за да бъде признат този разход за данъчни цели.

Спонсорството, от гледна точка на ЗКПО:

Съгласно ЗКПО счетоводните разходи ще се признаят за дарения в общ размер процент от положителния счетоводен финансов резултат, когато разходите за дарения са направени в полза на подробно изброените в Закона, с предвидените ставки. Взема се предвид, че общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба.

Спонсорството, от гледна точка на ЗДДС:

Предвид определението за спонсорство, дадено по-горе, в случаите на спонсорство не е налице доставка по смисъла на ЗДДС и съответно данък добавена стойност не се дължи. Спонсорството може да се документира освен с договор, и с протокол, който трябва да съдържа всички реквизити съгласно чл.7 от ЗСч.

Когато се закупуват материали конкретно за спонсорство не трябва да се ползва данъчен кредит. При извършване на спонсорство отпада задължението по ДДС – не се издава фактура и не се отразява нищо в дневниците по ДДС и в справка декларацията по ДДС.

Ако обаче е ползван данъчен кредит за покупките, отнасящи се за спонсорството, при осъществяване на спонсорството законът приема, че се извършва облагаема доставка. В този случай, в петдневен срок от датата на дънъчното събитие следва да начислите данък с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Данъчната основа за начисляване на данъка е:

  • за стоки - данъчната основа при покупката или себестойността;
  • за услуги - преките разходи за услугата;
  • при спонсорство между свързани лица - пазарната цена на стоката или услугата; Основният извод е, че третирането на спонсорството по ЗДДС е в зависимост от ползването или не на данъчен кредит за стоката или услугата - предмет на договора за спонсорство.

Пример:

Дружеството спонсорира сдружение или фондация в размер на 500 лв. и цената на рекламната услуга е 100 лв., следва, че имаме разход в размер на 400 лв. Нека разгледаме две хипотези:

  1. Първи вариант:

Спонсорираното сдружение или фондация не е сред изброените в ЗКПО. Тогава следва, че разходът в размер на 400 лв. няма да се признае за данъчни цели и ще бъде посочен в увеличение на финансовия резултат.

Въпреки това обаче спонсорът има правото да отчете разхода за реклама в размер на 100 лв., който ще бъде признат за данъчни цели. В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), който е в сила от 01.01.2007 г., се дава  самостоятелна дефиниция на понятието „Разходи за реклама”. По смисъла на § 1, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, разходи за реклама са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. От това следва заключение, че разходите за реклама (в случая в размер на 100 лв.) могат да бъдат признати като счетоводни разходи за данъчни цели при спазване на изискването на чл. 10 от ЗКПО за документална обоснованост и са във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.

  1. Втори вариант:

Ако спонсорираното сдружение или фондация е сред изброените в ЗКПО. Тогава разходът в размер на 400 лв. може да бъде признат за данъчни цели, само ако е в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба). Ако разходът надхвърля посоченото ограничение от 10 на сто, то тогава няма да бъде признат изцяло, а само частично в размера, покриващ 10% от счетоводната печалба.

Запитай

Ако имате нужда от по-добър счетоводител или бизнес консултант, моля направете запитване.