Как да се защитя от (агресивни) кредитори

1546 Прочитания

Защитата от кредитори е жизненоважен проблем на всяко предприятие, тъй като при неправилно проведена или забавена защита е възможно предприятието да остане без активи, с които да осъществява дейността си, а това от своя страна би могло да доведе до неговия фалит.

С цел събиране на дължимите суми, понякога кредиторите използват средства и методи, които са недопустими съгласно законодателството на Република България и актовете на Европейския съюз. За да се избегне подобна възможност, най-добрата защита от кредитори включва последователни етапи, които са посочени по-долу.

В случай, че сте пропуснали да се защитите в някой от посочените по-долу етапи, това в никакъв случай не означава, че последваща защита не е възможна или безпредметна. Напротив, длъжникът има право да се защити във всеки един момент с предвидените и подходящи законови средства, което може да се окаже решаващо за целия процес.

адв. Венелин Алексиев Автор на статията:

адв. Венелин Алексиев

Адвокат

Превантивни мерки преди поемане на задължението

Винаги е най-добре, когато бъдат взети превантивни мерки, още преди задължението да възникне. За тази цел е много важно да проверим всички клаузи на договора, който смятаме да сключим – дали съдържа неравноправни, недействителни клаузи или клаузи, които биха могли в бъдеще да поставят предприятието в тежко положение.

Най-общо казано, неравноправна клауза за предприятието е всякa договорка, която не е справедлива и създава дисбаланс между правата и задължения на предприятието и правата и задълженията на кредитора, което е в ущърб на предприятието. Това може да бъде всяка уговорка, която е във вреда на предприятието и не отговаря на изискването за морал и добросъвестност, създавайки значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и длъжника.

Такива са например клаузите, които: освобождават от отговорност или ограничава отговорността на кредитора, произтичаща от закон; изключват или ограничава правата на длъжника, произтичащи от закон; поставят изпълнението на задълженията на кредитора в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; задължават длъжника при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение, лихва или неустойка; позволяват на кредитора да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на длъжника; позволяват на кредитора да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие; позволяват на кредитора да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; предвиждат цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на кредитора да увеличава цената, без длъжникът да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена; дават право на кредитора да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия; налагат на длъжника да изпълни своите задължения, дори и ако кредиторът не изпълни своите; изключват или възпрепятстват правото на предявяване на съдебен иск; ограничават необосновано средствата за доказване, с които длъжникът разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно закона би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора и др.

Нищожни са клаузите в договора, които противоречат или заобикалят закона или морала, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие на една от страните, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Унищожаеми (това им качество се установява по съдебен ред) са клаузите в договора, сключени от лице без представителна власт (без валидно пълномощно или от лице, което не е управител), както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Клаузи, които биха могли в бъдеще да поставят предприятието в тежко положение са онези договорени условия в договора, които макар и да не страдат от пороците, изброени по-горе, поради своя характер и при възникване на условия за прилагането им, могат да доведат до необичайни и крайно негативни последици или най-малкото да затруднят значително последващата защита. Тези условия обикновено са строго специфични за всеки вид договор, поради което и не могат да бъдат обхванати общо.

Превантивни мерки на длъжника след поемане на задължението, но преди образуване на съдебно производство и на действия по събиране чрез принудително изпълнение

Дори и да бъде сключен договор, в който правата и интересите на страните са най-справедливо и еднакво защитени, когато длъжникът изпадне в невъзможност да изпълни своите задължения, това неминуемо ще доведе до ответна реакция на кредитора и предприемане на действия от негова страна. Именно поради това е изключително важно длъжникът да бъде защитен още в най-ранния момент, в който възникне ситуация, която може да доведе до действия срещу него от страна на кредитора, включително съдебни действия.

Когато някой длъжник започне да изпитва финансови затруднения, е препоръчително да предприеме превантивни мерки, колкото се може по-рано. Колкото по-рано се вземат тези мерки, толкова е по-вероятно те да бъдат успешни и да постигнат желаната цел, а именно – съхраняване на имуществото и недопускане на по-големи загуби.

За съжаление не винаги е възможно да плащаме навреме своите задължения – било поради несполучливи сделки, било поради нерегулярни плащания от нашите доставчици, било поради други зависещи или независещи от нас причини.

Когато се стигне до момента, в който сме разбрали, че няма да имаме възможност платим навреме задълженията си, е препоръчително, като начало, да влезем в преговори с кредитора. По този начин бихме могли да получим разсрочване или отсрочване на задълженията, а и това би помогнало да запазим добрата комуникация с този кредитор, както и търговските си отношения с него.

Невинаги е възможно да се постигне разбирателство с кредитора, но въпреки това е възможно да съществува желание и от двете страни за постигане на споразумение. Когато това е така, можем да прибегнем до медиация, която се провежда от обучени и сертифицирани специалисти-медиатори. Медиацията е изцяло доброволен способ за уреждане на спорни въпроси и същата няма задължителен характер. Целта на медиацията е уреждане на спора и сключване на взаимно изгодно споразумение, което обаче има задължителен характер за двете страни.

Още на този етап е добре да преценим дали вземането на кредитора не е погасено по давност. Принципното положение е, че вземанията на частните кредитори се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, но има и изключения - задълженията за наем, лихви, неустойки и за периодични плащания (например наем или задължения към топлофикационните дружества, мобилните оператори, ВиК операторите, електроразпределителните дружества) се погасяват с 3-годишна давност. Публичните задължения към Държавата се погасяват с 5-годишна давност, а абсолютната давност е 10-годишна. За да се приложи давността обаче, най-напред внимателно трябва да се анализира конкретното вземане и неговите компоненти, след което е необходимо да уведомим кредитора, че считаме вземането за погасено по давност.

Възможно е да притежаваме насрещни вземания срещу нашия кредитор, с които можем да извършим насрещно прихващане, като по този начин отчасти или изцяло да се освободим от задължението си.

На следващо място, възможно е да откажем да платим, изцяло или отчасти, на нашия кредитор по даден договор, ако и той не е изпълнил някое от своите задължения по договора си с нас.

Разбира се, най-често срещаният способ за защита от кредитори е разпореждането с имущество, включително неговото прехвърляне, за да се погаси задължението, но това следва да се осъществи много внимателно и при съблюдаване на действащия правен режим. Видове способи за разпореждане с имуществото са покупко-продажбата, замяната, дарението, апортът в дружество, преобразуване на предприятието – чрез отделяне или разделяне, вливане или сливане, както и учредяването на ипотека или залог.

Съществува възможност длъжникът да инициира производството по стабилизация, чиято цел е постигане на споразумение между него и кредиторите му за начина на изпълнение на задълженията му, което да доведе до продължаване на дейността.

Като крайна мярка е възможно да се прибегне и до иницииране на производство по несъстоятелност.

Защита при вече започнало съдебно производство

При инициирано от кредитора производство за обезпечаване на иска (чрез запор, възбрана или други мерки)– защитата е чрез жалба.

При инициирано заповедно производство – защитата е чрез възражение срещу заповедта за изпълнение. Когато е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,защитата се осъществява чрез възражение и жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, но това става във следващата фаза, посочена по-долу в т.IV.

При инициирано исково производство: трябва да се подаде отговор на исковата молба, с която да се представят всички доказателства и доказателствени искания (т.е. разпит на свидетели, писмени документи, експертизи на вещи лица), да се предявят всички възражения (за давност, за прихващане, за упражнено право на задържане, прекратителни или отлагателни условия в договора и др.). В случай, че е постановено решение, което не е в наша полза, това решение следвада бъде обжалвано в срок - първоинстанционното решение пред въззивната (втората) инстанция, а решението на въззивния съд пред касационната инстанция (ВКС).

Защита при започнало производство по принудително изпълнение за удовлетворяване на вземанията

Следва да се има предвид, че съществуват различни правни способи за принудително събиране на вземанията – индивидуално принудително изпълнение по реда на Граждански процесуален кодекс (ГПК), универсално принудително изпълнение (несъстоятелност) по реда на Търговския закон, принудително изпълнение по реда на Закона за особените залози, принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и реализиране на финансовото обезпечение по реда на Закон за договорите за финансово обезпечение.

Предвид това, че всяко едно от посочените производства се развива по различен начин и на база на различни нормативни актове, в настоящата статия ще посочим само някои общи характеристики на най-разпространеното производство за принудително събиране на вземания, а именно индивидуалното принудително изпълнение по реда на ГПК.

На първо място следва да се отбележи, че когато вече има образувано изпълнително дело при съдебен изпълнител, не препоръчваме да се укривате и/или да не получавате съобщенията и призовките от съдебния изпълнител. Укриването има смисъл само, ако се цели известно забавяне на производството, но няма да доведе до качествена промяна в положението Ви. Дори напротив, производството ще се развие без Ваше участие и по този начин ще бъдете лишени от възможността да реагирате своевременно на всяко действие спрямо вас, което считате за незаконосъобразно, като едновременно с това ще се кумулират допълнителни разноски за Ваша сметка.

Както е посочено по-горе, когато е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, защитата по отношение на тях се осъществява на този етап чрез възражение и жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

При образувано изпълнително дело, защитата се осъществява най-вече чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител. На обжалване подлежат само строго определени действия, посочени в закона, и затова е изключително важно да сте информирани за етапа, на който се намира изпълнителното дело, съответно да реагирате в срок на всяко действие, което е незаконосъобразно. Лицата, които имат право да подават жалби, също са строго определени, като най-общо може да се каже, че това са длъжникът или трети лица, които са засегнати от изпълнението.

Самата оценка на запорирано и/или възбранено имущество не подлежи на обжалване пред съд, но пък имате възможност да я оспорите пред съдебния изпълнител, като е различен режимът, който е приложим за оценката на движими и недвижими вещи, съответно различни са режимите, касаещи оспорването. И в двата случая обаче – както при хипотезата на оспорване на оценката на движима вещ, така и при оспорването на оценката на недвижима вещ, ако съдебния изпълнител откаже да извърши нова оценка, Вие имате възможност да обжалвате пред съда този отказ.

Защитата при образувано изпълнително дело по реда на ГПК може да се осъществи не само чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител, но и чрез иск, като право на иск отново имат не само длъжникът, но и трети лица, които са засегнати от изпълнението, в предвидените от закона хипотези.

Важно е да се знае, че съдебните изпълнители носят отговорност, ако са провели процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, като защитата на длъжника в този случай се осъществява чрез иск за вреди срещу частния съдебен изпълнител (ЧСИ), а ако съдебният изпълнител е държавен (ДСИ), искът следва да се заведе срещу държавата.

Посочените по-горе етапи на защита обхващат възможностите за защита в най-общ план, като не могат да се изброят изчерпателно всички законови възможности, поради спецификата на всеки отделен случай. Защитата ще бъде толкова по ефикасна, колкото по-рано и по-професионално бъде осъществена. Нашата препоръка е във всеки случай, в който у Вас възникнат съмнения относно възможността Ви самостоятелно да осъществите посочената по-горе защита, независимо от нейния етап, да се обърнете към квалифициран специалист, който притежава необходимите юридически знания и професионални умения, за да защити Вашите права и интереси.

Запитай

Ако имате нужда от по-добър счетоводител или бизнес консултант, моля направете запитване.